По това време аз работех върху идеята да се направи един малък тъкачен стан, на който всеки да може да си тъче плат, който е необходим в едно домакинство. С този стан аз бях на „Изгрева" в квартирата, в която живеех. Една вечер дойде в тази квартира Учителят с няколко други братя на вечеря. След вечерята, при която имахме разговор и аз Му разказах за тази моя идея, и че станът е тука при нас, и че искам да Му го покажа, да види какво представлява. Учителят дойде, аз направих демонстрация да види как се работи и казах, че има някои малки слабости, които искам да отстраня и тогава станът ще бъде готов. Учителят се усмихна и каза: „Ще стане". Беше весел и настойчив и ме насърчи. Обаче във връзка с конструкцията на този стан аз трябваше да сключвам парични заеми, да вземам кредити, с които ми стана много тежко да се оправям, тъй като заборчлях и един ден реших да спра тази работа. Разглобих го, турих частите настрана и спрях да работя.
След известно време, при една среща с Учителя Той ме запита: „Какво стана със стана?" Казах Му, че съм спрял и сега не се занимавам с това. „Ти, рекох, продължи оттам, докъдето беше стигнал", каза Учителят. Обаче аз бях престанал да мисля за него и не се занимавах с него, и не работех върху него. По-късно направих опит да направя едно друго моделче, направих някои опити, но и него не го довърших, и така престанах да се занимавам с конструкцията на стана. По-късно, при една среща, Учителят ми каза: „Ти хвърляш всичките си капитали на фронта и като загубиш, след това нямаш помощ, а така не трябва. Как правят военните? Имат войници на първа линия, но имат и тил, и запас. Значи, когато първата линия отслабне, пращат от запаса. А ти всичко, каквото имаш, хвърляш го на фронта и капитулираш." От срещите и разговорите с Учителя добих едно впечатление, че Учителят ми разкриваше известни закони, които не се отнасят лично за мен, а изобщо са принципи в живота. Той вземаше участие в разрешаването на нашите трудни задачи и по такъв начин Той живееше непрекъснато с нас. За да реализира човек нещо, освен идея трябва да има духовен капитал и разрешение от Невидимия свят. След това трябва да има качества и вътрешна организация, за да може да организира нещата в себе си. Чак тогава идват и се откриват пред него външните условия, за да реализира тази идея. Скъса ли се веригата отгоре надолу, то реализацията се преустановява. Ето това е законът, който изнасям пред вас, при който аз бях потърпевш. За мен остана поуката, а за вас изнасям този закон като знание.
