Имах технически наклонности да правя разни нововъведения. Веднъж бях на гарата и виждам как стрелочника с ръка премества стрелката, за да премине влакът от един коловоз в друг. После се замислих, не може ли да се направи такъв уред и апарат, който да става автоматически и да се съобщава това в гарата, та да не катастрофират влаковете. Работих върху тази идея дълго време, чертах много чертежи. Отивам при Учителя и Му показвам чертежите на моето откритие. Учителят ме поглежда и казва: „Ти мисли по тая работа". И аз продължих да мисля, да работя, да чертая все нови варианти. Но всичко остана на чертежите. След няколко месеца един холандски инженер изнамери уреда и го патентова. Гръмнаха вестниците с това велико откритие за железниците и влаковете. Тогава в Европа най-сигурният транспорт бе влакът. Отивам развълнуван при Учителя с мисълта, че някой ме е преварил и открил моят уред. Разказвам Му и Му показвам новината във вестника. Учителят го поглежда, оставя го на масата и казва: „Законът е такъв. Трябва десет души да мислят за едно откритие. Невидимият свят избира онзи, който ще го реализира, но трябва всички да го подпишат. Ако не го подпише един от десетте човека - нищо не става. Откритото остава в тайна. И ти участва в това откритие." Аз си тръгвам. У дома прибирам чертежите и ги оставям в един ъгъл, да ми напомнят, че съм един от десетте човека, работил по това откритие. По-късно в беседите срещнах една мисъл от Учителя, че за да се даде едно откритие на човечеството, то трябва да бъде готово за него и тогава Невидимият свят намира онзи, който има знание и качества, за да го реализира, като Невидимият свят му създава подходящи условия. Научих едно знание, че откритията не се дават на случайни хора.
