В младите си години имах вътрешен подтик да пиша. Затова бях написал една книга и я бях дал на една сестра да я прочете и да си даде мнението по нея. А тя пък беше я занесла от своя страна на Учителя и Му я показала. Учителят я прехвърлил лист по лист, прочел заглавието, огледал я оттук, оттам и казал: „Кажи му да си уреди сметките с кредиторите." Дойде сестрата, предаде думите Му и ми върна книгата. Тя имаше заглавие: „Ново творчество на нов живот". Прибрах книгата и се замислих. Значи човек докато не си плати полиците от стария живот, не може да твори нещо за новия живот. Това го изпитах на гърба си и до днес. Докато не се освободиш от онези вътрешни връзки, с които като с въжета си завързан за стария живот, ти не можеш да се освободиш и да тръгнеш по нов път. Този нов път е разгледан от Учителя, като път на ученика, още през 1927 година. Само свободният човек може да твори, защото творчеството е вътрешен процес. Завързан ли си отвътре с въжета, ти можеш да се справяш, единствено ако започнеш да развързваш въже след въже. Това ще бъде пътят на твоето освобождение и този път може да бъде полезен за другите, които вървят след теб. Ето това е най-важното - това означава приемственост на опита.
