Беше неделен ден, в 10 часа на обща беседа. Бяха дошли много гости от София. Празнична обстановка. Учителят изнася своята беседа и накрая завършва беседата си така: „Всички ще работим. Едного ще славим". Каза това, стана, вдигна дясната си ръка с дланта напред и се оттегли. Последваха песни. Изминаха години. На „Изгрева" започнаха да стават промени. Едни работеха, други не работеха - кого славеха, не зная. После имаше моменти, когато всички работехме - но един казваше едно, друг казваше друго. И за славенето на Едного не се стигна. Загубихме се в споровете. После дойде време да се разделим. Всеки поотделно работеше и всеки славеше оня, когото си искаше. Така че минахме през всички етапи. А сега трябва да се върнем на онова място, на което трябва да се съберем по идеи, да работим за дела и да славим Едного. Да се доберем до Обединението и до Единството трябва да живеем по Дух и в Истина чрез Словото на Учителя, да се претворяваме в дела чрез Сила и Живот. Това е пътят ни. Да работим всички в името на една идея и Едного да славим. Както се казва в онзи псалом: „Не нам Господи, не
