И кое беше най-интересното? Аз преди да отида там, минах през Галилей. И той ми разказа за тези обиски. И което беше най-интересното, всички вече упрекваха Борис, а не властите за това, което се е случило горе на „Секирица", и това, което се случва след това в София. А онези, които беха подведени да си сложат палатките, също бяха подложени на обиски. Така, че онова, което им казах, стана точно така. Това не беше грешка, а това беше безумие! Безумие, защото тези беседи непрекъснато намаляваха, намаляваха, и нямаше човек в София и в България, който да има пълно течение от всички беседи, които са издавани от Учителя. Беше изключено! Изключено! Всеки имаше по 1-2-3-4-5 до 10 книжки, и толкова. Но пълно течение, никой нямаше! Това се дължеше на много големите обиски, които се извършваха в разстояние на 45 години.
И така, аз отивам при Мария и при Борис, и ги заварвам помръкнали. Седяха омърлушени! Тогава разбрах, че в тех е имало също обиск и са взели много беседи, много неща, и много архивни материали. И тогава аз питам: „Вярно ли е, че това, което разказват, че вие сте претърпяли обиск и че са дошли властите, и всичко са прибрали?" Те мълчат. - „Абе Мария, имаше ли у вас обиск или нямаше?" И тя казва: „Имаше." - „Е, какво прибраха?" - „Каквото намериха, това прибраха." - „Борис, имаше ли при вас обиск?" Той мълчи. И аз питам: „Е, сега убедихте ли се, че аз бях прав? Мария казва: „Да, убедихме се!" - „А ти Борис, убеди ли се?" -„Не се убедихме!" - „Не си убеден, защото там на „Секирица" те нямаше в тялото си, а в твоето тяло беше влезнал един горски дух, един дървар, който сечеше и режеше в разстояние на един месец един голем бор! А тоя бор, се намира тука в твоя двор. Знаеш ли ти това, или не знаеш?" Борис замълча сконфузено. - „Хайде отговори! Я ми отговори откъде дойде този бор тука, насечен на парчета в твоя двор?" Та те си го беха докарали с камион от там. - „А сега е времето да се отговаря за това, което вие направихте горе!"
