И аз след като му разказах, той отиде и разказва също на неколко човека, и за онзи горски дух, който беше влезнал в Борис, и който беше насекъл този голем бор. И всички чакаха да проверят лично, дали този бор ще дойде в двора на Борис. Тоя бор дойде и беха го сложили така, и най-дебелото парче отрезано, бяха го обърнали, и трябваше да служи за маса. Това е!
И аз си отидох в Своге, там работя, и казвам: „Дано не ме надушат властите, и дано тоя път се измъкна! И друг път с тези хора, аз няма да се качвам на планина!" Това го реших окончателно. А по-рано бях решил, че с тези хора няма да се качвам никога вече, докато съм жив на 7-те Рилски езера, след като ме изгониха! А тука, на „Секирица" бех решил, че повече с Мария и Борис аз не се качвам никъде на планина.
И аз съм в Своге, идвам в София, и научавам, че са станали много обиски от Милицията от властите на много места, и са взели много литература, много материали и т.н. и т.н. Значи, те правеха в годината по 4-5 обиски на строго определени лица. Но тука, след връщането от Рила направиха масови обиски в София и в провинцията. И сега всички се убедиха, че това, което аз съм казал е верно, и че е станало. И сега аз отивам при Борис и при Мария, и какво виждам? Виждам в двора 4-5 отрязани парчета от големия бор, в средата още по-дебел. Значи маса и 4-5 стола, отрезани от дървото, от отрезания бор, за да може някой да седне и да си разговаря за това или за онова.
