Борис се изправя и се удари в гърдите с юмрук: „Брат Борис винаги е готов на борба!"
Аз му казвам: „Вижте какво, има решение на небето за това, което вие направихте на „Секирица" - един от вас ще си замине тази година, и да се подготвя!" Ония стоят и ме гледат като втрещени! Представяте ли си?! Аз съм на 30 години и нещо, и казвам: „Един от вас ще си замине, т.е. умира до края на годината, заради това, което вие направихте!"
Мария става сериозна, тя ме познава. А Борис става, и пак се бие с юмрук в гърдите: „Ние винаги сме готови да дадем живота си за делото на Учителя."
Аз продължавам: „Какво дело на Учителя бе? Какво има делото на Учителя с този бор, нарязан в твоя двор? Какво има делото на Учителя заради този бор, който ти нареза горе, направи и докара обиските в София? Аз да знаеш нямам нищо общо с тази работа, която ти правиш и не искам да имам! Това да го знаеш."
А той казва: „Ще ти върнем парите, които 3 години ни даваш!"
Отговарям: „Аз парите съм ги дал за Бога и за делото на Учителя. А ти през тези 3 години с моята половин заплата храниш два песа и една котка, и за това ще си отговаряш! А тези пари, които ти сега искаш да ми дадеш, те не са твои. Откъде ги имаш? Това са братски пари, това е десятък на приятелите, които са ти дали за Бога и за Делото на Учителя, и да направиш нещо. А ти сега искаш да ми ги дадеш. Не, няма да стане. Аз не ти искам парите. Но ти ще си отговаряш за това, че аз 3 години съм давал половин заплата и съм гладувал, за да храниш два песа! Така да знаеш!"
И разбрахме се, че един трябва да се приготовлява да си заминава тази година. Те стоят и ме гледат втрещени! И казва: „Ама какъв си ти човек бе? Ама чакай, Братството е Братство на Любовта." Казвам: „Каква Любов бе? Вие предизвикахте обиските и унищожихте всичко онова, което е останало 45 години. Каква Любов? Вие сте виновни за тези обиски!" И аз си тръгнах. Разговора приключи.
И след една седмица отивам пак при тех, и Мария ме поглежда, и казва: „Да ти кажа, ти правилно си реши задачата с онези пари, които си давал 3 години. И се радвам, че така ти реши този въпрос!" Отговарям: „Аз го реших, но вие не го решихте." Но тя казва: „Да, това го знам, но ще си изкарам пътя, по който съм вървяла до сега." Казвам: „Изкарвай го както искаш, и както можеш!"
