И така, през 1975 г. аз слезнах от местността „Секирица", където бях с две палатки, от онова място, където онзи камион докара багажа на Елена Андреева с нейните палатки, за да си опъне палатките точно до мен. Представяте ли си?! Аз се крия от всички, а те научиха, че сам там, и точно идват при мен! И питам аз: „Добре бе, малка ли е гората? Защо не отиде да си сложи палатката хе-е-е там, на 50-100 метра от мен, а точно на моята поляна, и то 10 метра от мен?" И аз казах: „Не, отивам си." Говорих с шофьора, той се съгласи да ми свали багажа. Уточнихме се колко да му платя.
За 1-2 часа опаковах всичко в чувалите, защото аз се движех с чували. И храната оставих на Петър Ганев и на Божанка Ганева. Те беха студенти. Имаше много храна, за два месеца за двама човека. И така, аз слезнах отгоре. Стоварих багажа тук и майка ми като видя, и казва: „Абе ти отиваш там да почиваш, а ти отиваш да се мъчиш!" Казвам: „Дори е повече от мъчение!" След това аз отидох при Галилей Величков и му разказах всичко какво аз съм преживял, в разстояние на няколко часа. Той седи, слуша, слуша и не може да повярва. И аз му казвам: „Отиди и разкажи на другите твои познати от вашето поколение тук на Изгрева, които са били, за да знаят как са нещата, защото следват обиски и големи акции от Милицията и от властите в София! Да знаеш това от мен!"
