Аз сега ще ви разкажа един, още по-страшен случай!
Ще ви разкажа случая за една щайга с портокали.
И сега, по ония години аз непрекъснато говоря на Борис, че той, трябва да ми предава полека-полека материалите, всички архивни материали, които има, които са на негово разположение, и които знае къде ги е сложил. Целта беше полека-полека той да ги прибере от възрастните приятели и да ми ги предаде на мене, за да мога да ги съхранявам, след време да работя с тех. И да придвижиме нещата за едно по-друго поколение.
Тоест, аз бех дошъл да осъществя приемствеността на техното поколение, и да бъда едно свързващо звено със следващите поколения. Аз тогава съм на 30 години, а те са на 75 години. Ама нали, трябва да дойде някой млад да поеме нещата! А те смятаха, че ще бъдат вечни, и че не им трябва младо поколение, на което да прехвърлят нещата.
И сега какво става? След големи разправий, след големи караници, накрая той задвижи един материал и казва: „Ела казва следващата седмица. Аз ще ти подготвя тука кутий със снимки, еди какво си, еди що си." Казвам: „Добре." Трябваше, да отида в събота. И аз пристигам некъде към 2-3 часа следобед. Идвам и си нося раница. И обикновено аз влизах отзад, понеже понякога отпред в онази стая имаше други гости. Аз влизам отзад, от задната стаичка, където е кухнята и виждам Мария оклюмала глава, мълчалива, без никакво настроение, все едно, че е бита и пребита!
И казвам: „Здравей Мария, какво правите, що правите?" И тя мълчи. - „Мария, да не си болна?" - „Не съм болна." - „Ама Мария, какво е станало тука, като, че ли бомба е гръмнала?" Казва: „По-лошо от бомба!" - „Е, какво бе Мария, какво стана?" Еми казва: „Ето, там ще видиш." -„Какво да видя бе?" Отваря вратата и ми показва една щайга. А гледам щайгата - двойна-тройна щайга, пълна с портокали. Може би имаше 10-15 килограма портокали. И казвам: „Добре де, виждам портокали." - „Е казва, с тези портокали Борис те предаде, и те продаде!" - „Ама как ще ме предаде бе, и как ще ме продаде?" - „Ето казва - така! Той беше приготвил различни кутий снимки и материали за теб. Идва един и му носи тази щайга портокали: „Брат Борис, това е портокал за теб, това е казва плод от Африка, плод съчетан от слънце, въздух и вода. Заповядай, това е за теб!" Той казва: „Благодаря!" И, обаче казва: „Добре де, ти носиш портокали, а аз какво да ти дам?" И отведнъж се обръща, вижда всички онези архивни материали, които са наредени на масата зад него за мене. И той казва: „Я си отвори раницата!" Оня си отваря раницата, тогава се ходеше с раници и всички неща, които беха предназначени и подготвени за мен, той ги вкарал в раницата на онзи. И казва: „Прибирай и си тръгвай!"
