Оня го гледа, нито е искал тези кутии, нито пък знае какво има -нищо! Прибира си, и си тръгва. И Мария като вижда тази работа, вдига такъв скандал, обаче предателството е направено. Портокалите седят там и аз съм продаден за една щайга с портокали, към 10 килограма! Питам Мария: „Абе този човек откъде е, какъв е?" И тя казва: „Абе тоя човек живее някъде към Добруджа, нататък. И тоя човек е вегетарианец, ама не само вегетарианец, но той се храни само с плодове. Само с плодове се храни, дори и със зеленчуци не се храни, само плодоядец. И той купува само плодове, и с плодове се храни." - „Така ли?" - „Така." -„Как се казва?" - „Не знам."
Влизам аз вътре при Борис. Борис мълчи. Гледа така в страни, не ме поглежда. Поглеждам го аз, гледам - в Борис е майстор Борис. И аз го питам: „Абе майстор Борис, чуваш ли ме? Я ме погледни!" Не иска да ме погледне. - „Погледни ме! Значи аз тежа и струвам една щайга с портокали? Абе Борисе, колко години аз съм тука? Колко пъти ти спасявам живота? Та ти живееш на мой жизнен кредит! И ти ме измами, и ме излъга! Една година аз искам тези материали, ти ги приготви и ги подари на онзи за една щайга портокали! Ти ме предаде и продаде за една щайга портокали! Аз толкова ли тежа бе, толкова ли струвам бе? Предател с предател!" Казах му, че е предател с предател и си тръгнах. Казвам: „Мария, това е нещо повече от предателство! Това е казвам не само предателство към мене, това е предателство към Школата на Учителя и към Учителя. Той по този начин унищожи онова, което се съхраняваше като архив. И то отиде там при тези хора, които нито имат представа, нито имат понятие. И накрая ще го унищожат, или пък в друг случай ще го употребяват за съвсем други случаи и нужди!"
