И сега, което е най-интересното - към 2005 г., значи 30 години след това, единия от музикантите, Благовест Жеков казва: „Абе тези записи на времето на Мария Тодорова, които ти си правил, абе много са бавни!" Ами казвам: „Така тя ги свиреше." - „Да не би казва да има нещо грешка в магнетофона, да е повреден магнетофона и много бавно да е записвал?" Казвам: „Той, ако е записал и започва да влачи, ще се чува проточен тон. А тука тоновете са точно на мястото си" - „Ама много казва е бавно темпото." - „Е, така се е свирело по онова време. А вие сега може да го направите и на валс!" Така че ето, 30 години след това ми се поставят такива въпроси.
И така, успях да запиша всички песни на Мария Тодорова по 2-3 пъти. Е, това е един любителски запис, аз не съм професионалист. После, моя магнетофон беше един обикновен ролков магнетофон, които се продаваха тогава. Плюс това, това не беше студио за записи със специална апаратура - с моите обикновени любителски умения. И така успях да запиша песните на Мария. И накрая какво стана? Извършиха предателство към моя труд, към труда на Мария, с цел да се унищожи всичко. И онези, на които Борис беше дал да се прехвърлят записите, видяха и разбраха, че от записите на Мария няма нищо особено, и не представляват никаква стойност. Така те смятат, защото те не можаха да се доберат до песните на Мария! Трябваше да прескочат много, много бариери. А те не бяха готови и нямаха сили да направят това!
Така, че небето се погрижи, заключи песните, които аз съм записал с Мария с 9 катинара. И те сега в момента са заключени. Аз ги отключих, прехвърлиха ги миналата година на нотен текст. И сега чакат своето време. Ето, нещо, което аз започвам да движа, пречеха ми всички. И накрая дойде Борис, за да провали окончателно нещата! Така са нещата.
