И тогава идваше най-страшното, през нощта! Чуваш как планината бучи, планината говори! Чуваш гласове на много същества! Чуваш живота на едно минало човечество, което е втъкано в тези скали! И спомням си, тогава Борис Николов разказваше една легенда, разказвана от времето на Учителя. А от Салоните, като се погледне нататък към Мальовица, се виждат контурите на планината, и се очертаваше фигурата на един Великан, който е легнал. И той разказваше следната легенда, разказвана от Учителя: че на времето в една минала епоха синовете на Боговете се влюбили в жените на земните жители, оженили се за тях, народили са деца. И тези деца вече са били в човешки тела, но са имали силата на Боговете. И тогава те са се противопоставили на Боговете, които са населявали Олимп. И след това започнала една много жестока битка! Така, че великаните са били много яки, и са хвърляли цели късове от планини срещу Боговете. И накрая Боговете са били в обкръжение, но в последния момент те са успяли да се свържат със Зевс, който се явил на полесражението, и със светкавици и гръмотевици разгонил великаните, и ги унищожил. И те са се вкаменили в скали, и в планини. И Учителят тогава показвал: „Ето казва, този там великан показва, че той е останал последния великан, който е унищожен от Зевс." Та тази епоха на тази битка между титаните и Боговете, говори за една друга епоха, когато земната кора се е нагъвала, когато земната повърхност се е преобразувала, когато са се образували тези планини, тези долини и т.н.
Така, че това всичко се отразяваше в пространството на Салоните, и като легнеш да почиваш, чуваш как идват тези напеви, тези легенди от вековете! Сега, и друго нещо: моята палатка се намираше на 100 метра от Салоните, и само като излизах на 50 метра от моята палатка, отгоре върху мен се спускаше един огнен похлупак, и така ме смазваше, и едвам дишах въздух. Това беше всеки път, когато отивах при Борис и Мария. Значи един огнен похлупак, който беше застанал над техните палатки, но огнен похлупак не да ги съхранява и охранява, а оттам излизаха хиляди стрели, които се насочваха върху тех. Как те издържаха, аз още не знам!
