И така, като дойде 10 часа, тези играят Паневритмия, ако е хубаво времето на „Езерото на Чистотата" и до 3-4 часа се качваха горе при Борис и при Мария. И сега, кое е най-интересното? Борис ги посрещне, сложи едно одеало там на камъните и: „Заповядайте! Заповядайте! Ето ви чай." Обаче, този чай некой, трябва да го занесе! И аз взимах чайника, носех чиниите, чашите, носех чая, водата, наливахме. Той разговаряше с тех. Те пиеха чай, и т.н., и т.н. Значи, трябваше някой човек, който да слугува! Мария беше в палатката си и ако излезне изобщо, едвам се движеше. Накрая, трябваше да се сложи маса, защото те се качваха горе, бяха изморени, но трябваше да се нахранят. Тогава всеки каквото носеше в раницата си или в торбата, изваждаше, слагаха се на едни големи маси. Но трябваше да се поднесе нещо и от онова, което имаха Мария и Борис. Трябваше да се направи салата, трябваше да се обелят краставици, да се нарежат домати и още много други неща да се сложат. Мария не можеше това да го прави, защото ръцете й бяха подути от ревматизма, и това го правех аз. Да, аз го правех! Борис се разговаряше, и аз всеки път слагах масите. Те ме оглеждаха. След това, след 1-2 часа аз трябваше да ги прибера, след това трябваше да чистя, да мия чинии и т.н. и т.н. Така че аз, трябваше да ги посрещам и да им стана един доброволен слуга - слуга! След това следобед аз отивах там в моята палатка, опитвах се да почина, разхождах се и вечерно време се прибирах, защото нямаше какво да правя.
