Така, че аз заварих тези хора, които бяха горе, които се правеха на ръководители, и правеха грешка след грешка. Аз бях лекар и те искаха аз да се грижа за здравето на онези, които бяха горе. Да, ама аз идвах от болница. Аз бях свикнал да ми се подчиняват всички онези, които аз бях в болницата, когато аз бях дежурен! Подчиняваха се лекари, сестри, санитарки, болни. А тука, като кажа нещо - никой не ми обръщаше внимание! И така се стигна до конфликт.
Една от тези, които беше дошла там, беше болна. И аз казах, че тя трябва да се свали долу. Тя не искаше. Тя беше там с охлузен, изкълчен глезен, дори и счупен крак. Искаше там да стои. И аз казвам: „Подпиши ми се тука, че не искаш да слезнеш, да те свалят." Тя не иска да се подпише! -Безотговорни хора! А в болницата, когато един човек не иска да се лекува, той се подписва.
И така, влезнахме в конфликти, и в други още конфликти. И веднъж след това, след 1-2 дена идва при мен Драган Петков, и казва: „Слушай какво, ти създаваш само неприятности тука, ти говориш разни работи, и те се безпокоят много! Ние имаме друг път, ние сме свързани с Учителя. Ти нищо не знаеш, и по-хубаво напусни лагера. Това е добре и за тебе, и за нас!" Казвам: „Така ли?" - „Така." - „Добре, аз ще напусна лагера, и вече на ваш лагер никога няма вече да се кача докато съм жив!" И той казва: „Много правилно! Твоето решение е много правилно! Дано го спазиш!" Казвам: „Ще го спазя."
