И тогава реших да слезна в София, да си взема палатката, да си кача палатката, и да си направя палатка тука до хижата. И там поне да спя като човек. Така направих - слезнах, взех си палатката, след това я качих. Така, че след 3 дни бях отново на 7-те Рилски езера. И опънах си палатката. Духаше вятър, аз намерих камъни, сложих така, за да се предпазя от вятъра. И по този начин направих един зид около половин метър около палатката. Идва един и казва: „Ами ти какво правиш?" Казвам: „Аз се обграждам - ще воювам!"
И така, аз се включих в т.н. братски живот. Ами аз отивам горе и гледам онези, на които държавата беше дала право да провеждат лагера -ами те са неуки хора бе! Те са безотговорни хора, те са мозайкаджии - те немат образование! Те не познаваха законите на държавата. Те не знаеха какво значи отговорност пред тая Комунистическа власт. Защо? Ами те цял живот са били мозайкаджии. Бяха по различни бригади. Там работеха по разни строежи, бяха отделени от обществото. Даваха им задачи и задания да направят мозайката. Те от сутрин до вечер правят мозайката. Събота и неделя са свободни, пътуват си, където искат. Получаваха големи заплати и с тези големи заплати те беха много свободни, и се движеха където искат. Купуваха си каквато искат, хубава храна - скъпа и прескъпа, защото трябва да се движат и да живеят по Високия идеал! Така.
