Така, че от 1972 г. до 2006 г. - колко години правят? - 34 години. Аз не съм се качил нито един път на 7-те Рилски езера на техен лагер, и няма да се кача докато съм жив! Защото обидата голяма беше, и нападенията срещу мен бяха много големи. Искаха да ме ликвидират! И така, аз реших, че трябва да напусна лагера. Опаковах си багажа, опаковах си палатката. Оказа се, че една голяма раница, че още една голяма раница, че храна. Значи имаше, може би към 40-50 кг. Но аз тогава бях млад и як, бях все пак трениран. Сложих всичко на гърба си, и трябваше да тръгна.
Тогава идва Павлина Даскалова и казвам: „Виж какво, аз се качвам на Салоните при Борис и Мария. Тия ме гонят! Хайде казвам ти ела с мене. Ти ще носиш кирката, защото тази кирка и търнокоп ми трябват, за да си окопая палатката. „И тя казва: Абе ти да не си луд? Абе ти да не си щур? Как аз ще нося на гърба си тази кирка от тука до горе?" Ама казвам: „Ти си яка бе, ти си здрава, ти не само една кирка може да носиш, но цял мъж можеш да носиш! Ако трябва, ще го занесеш там на Салоните!" Тя ми казва: „Да, ама това не е мъж, а една обикновена кирка!" Така, че тя се отказа, аз нарамих и кирката, и полека-полека, стъпка по стъпка, на 10-20 метра аз почивам, свалям багажа, почивам. И най-трудно ми беше да кача багажа отново на гърба си. И така, часове наред! - Стъпка по стъпка, стъпка по стъпка. И този, който знае какво представлява пътят от 7-те Рилски езера, да се качиш на „Езерото на Чистотата", от там нагоре да тръгнеш, и да се качиш на Салоните - то беше нещо невероятна работа! Още не мога да проумея как стигнах до там!
Накрая пристигам при Борис и Мария - хвърлям това, и лягам! Направо бях стигнал до последните сили, които имаше в мен. Борис и Мария се уплашиха да не би да си замина! Дадоха ми топъл чай, вода. И там имаше една палатка.
