Така, че Станка не беше робска душа, но беше принудена от обстоятелствата да се смали и да служи на този дом не по любов, а по принуда. Нейният живот бе живот на робиня в дома, робски труд, слугински труд. Например, по време на процеса и затвора на Борис Николов, Мария остава без издръжка. Тогава Станка отива и започва да работи като общ физически работник заедно с мъжете в т.н. мозайкаджийска бригада. Има я на някои от снимките, да, има я на снимките, застанала редом до мъжете! И тя е отивала сутрин, и вечерта се е връщала, пребита от работа. А Мария през това време дори не може да подготви храната за готвене. Тогава тя престава да посреща гости, преустановяват да ги гощават с онова, с което са ги гощавали по-рано поради това, че Станка е на работа. А самата Станка ми разказва, че по времето, когато е била на работа в мозайкаджийската бригада освен, че е получавала пари и заплата, тя се е усетила и видяла, че е свободна, че вече не е робиня. И което е най-важното, понеже тя е била много яка, и е работлива, никой от бригадата не й е правил бележки, защото тя всичко е вършела така, както трябва. А Мария беше много взискателна и обикновено продуктите, които се подготвяха от Станка, тя предварително идваше, проверяваше, гледаше какво се слага в онова сито, чрез което трябваше да ги пресоват тези сварени продукти, за да ги пасират и да ги направят на супа - пасирана супа.
