Мария и Борис имаха един малък дом, но този дом имаше един голям двор и в този двор те садеха много зеленчуци - чушки, домати, зеле, картофи, че имаше и цветна градина. Имаше дървета, имаше плодове. Така, че, за да се поддържа този дом, трябваше някой да се грижи за него. Не да се грижи, но да копае от сутрин до вечер с мотиката. Така, че Станка немаше свободно време. Приготовляваше закуската, приготовляваше продуктите за храна и излизаше вънка, и копаеше в градината. Там имаше един бунар с една помпа - ръчна помпа. И с тази ръчна помпа изваждаха вода, водата се наливаше в едно корито. И те поливаха зеленчука, онова, което те произвеждаха. А да се полива, това не беше много лесно, това беше много трудно.
Ето, в „Изгревът", том XXII аз съм поместил снимка на Станка пред този бунар, заедно с Мария и с кучето Бянка. Това нещо съм го поместил.
А цялата история за Станка, аз съм поместил в „Изгревът", том V, с. 199. Така, че всичко съм описал. Така, че беше много трудно на това същество. Аз се чудих как тя имаше сила, за да издържа! Тя беше незаменим като работник в дома - от сутрин до вечер. И благодарение на нея този дом се движеше. И когато аз дойдох 1969-1970 г. там, този дом продължаваше да се движи така в тези обороти, до заминаването на Мария през 1976 г.
