Тя Мария не й позволяваше да готви. Трябваше всичко да бъде приготвено, и Мария лично слагаше нещата в тенджерите или в тавата. А Борис не можеше да яде тогава суха храна, защото беше му изрязан стомаха от язвата. Той не можеше да яде сготвено от чужд човек - повръщаше от храната. Беше свикнал с етерния двойник на Мария. А вие знаете, че когато се готви, този, който готви, вкарва етерния си двойник в храната. Така, че аз това нещо наблюдавах - значи Борис не можеше да се храни с друга храна, и дори, когато отиваше на работа, Мария му слагаше храната в буркани, подготвяше ги, и му ги даваше. И той това ядеше, което Мария му бе подготвила сутринта. И вечерта понякога си връщаше яденето, не беше могъл да го изяде по различни причини.
Така, че трудно беше да се живее в този дом! Аз бях оставал редовно на обед и на вечеря. Така, че аз имах възможност да наблюдавам как се подготвят, и какви са приготвителните процеси при подготовката на онези продукти, които трябваше да влезнат в тенджерите. Беше много уморителна, една сръдкава работа. Аз просто не можех да издържа да го гледам това нещо, което го правят, а камо ли да го правя! И Мария направляваше всичко - в една ръка си държеше една дървена лъжица, а в другата ръка вдигаше капаците на тенджерата. И наблюдаваше, помирисваше, близваше, и одобряваше. А пък, когато тя трябваше да поднесе яденето, донасяше цялата тенджера със супата, слагаше я на печката, отваряше капака и с черпака - един голям черпак, наливаше в чиниите. Обаче, така наливаше, че първо налее, сложи чинията със супата, а в другата ръка държи черпака и долива. Така, че чиниите, които тя слагаше, бяха пълни до горе. Аз питам: „Ами защо ги допълваш?" -„Така трябва - да бъдат напълнени."
И такива супи аз на друго място не съм вкусвал, и не съм се хранел в този живот! Между другото майка ми готвеше много хубаво. И тя правеше супи, правеше манджи. Баща ми не сядаше на масата, ако няма три яденета. Обикновено на баща ми му се слагаха пред него три празни чинии, една върху друга. Първо супата, изяждаше супата, чинията се прибираше. След това, във втората чиния му се слагаше другото ядене. Изяждаше го, вдигаше се чинията, отдолу оставаше третата чиния, където се правеше десерта. Това беше и се готвеше в моя дом, когато майка ми беше домакиня. Че непрекъснато, дори и до старостта на баща ми, той никога не сядаше без едно ядене. И това ядене никога той не го ядеше вечерно време. Веднъж яде едно ядене, вечерта яде друго ядене.
Така, че аз бях свикнал у дома с тези неща, но това, което видях в този дом, аз друг път и на друго място такова нещо не съм виждал! А Мария имаше няколко вегетариански книги отпреди 30-40 години. И тя преглеждаше в тях, слагаше си разни бележки, правеше разни комбинации. И след това, като направи комбинацията, пише дали е сполучливо или не е сполучливо, или какво трябва да се коригира. Най-невероятни бяха техните мусаки, направени от най-различни продукти! Правеха кюфтета, пълнени чушки. О-о-о, какви неща съм ял там! Такова нещо човек не може да измисли, че може да съществува на този свят, и да се сготви!
И което е най-интересното! - На 50-60 метра от тех имаше един градинар, който имаше некъде към 10 декара имот, и който се занимаваше с произвеждане на зеленчуци. Та всичките зеленчуци, които беха пресни, се купуваха от Станка от там, извадени 10-15 минути преди да се сложат в тенджерата. А този градинар тореше имота си само с тор естествена -от животни. Така, че всички виждаха наоколо купищата от оборска тор. Тогава така се тореше, нямаше изкуствена тор.
И така, Станка отива, купува продуктите от онзи човек градинаря, донася ги, и започва да приготовлява храната, която трябва да се вкара в тенджерите и в тавите. Аз гостувах тогава два пъти седмично - сряда или събота, а може и неделя. И това е от времето на 1969 г. до 1976 г. А понякога и по-често. Моето гостуване не беше приказки, аз не отивах на гости, аз отивах за работа. А това беше една непрекъсната работа и борба за отстояване и за съхранение Словото на Учителя, и за съхранение на спомените от времето на Школата на Учителя. Дали съм се справил, дали съм успял, това вече е друга работа, и друг ще прецени!
Но факта, че има 22 тома от „Изгревът", това е едно доказателство, че нещо съм направил до 2006 г.!
