Но има и още нещо, което трябва да разкажа. Когато тази книга, подвързана в синьо с дебели корици стоеше на масата на онази художничка, и когато аз попитах: „Какво е това?", тогава чух онзи глас: „Това е точно онова, което търсиш!" Но в този момент отгоре - от Небето слезна синя светлина - синя светлина като прожектор. Аз заварих онези години, когато през време на Втората Световна война имаше големи прожектори, които се основаваха на волтовата дъга, и изпращаха снопове светлина дълги 100-200-300-400-500 метра в небето, и чрез тях търсеха вражеските самолети - английските и американските самолети, които бомбардираха нощно време София. И след като ги намираха, Зенитната артилерия се опитваше да ги обстрелва. Та тези прожектори след 9 септември, след войната, те ги изнасяха по време на т.н. празници, комунистически празници - на 9 септември, 1 май и на други празници. И вечерно време осветяваха небето над София, и беше много забавно! Така 10-15 прожектори, сложени на 10-15 различни места, кръстосваха небето и софиянци се забавляваха. Т.е. младите софиянци като мене, а старите софиянци, които бяха възрастни си припомняха бомбардировките, и направо трепереха.
Така че Небето се отвори и един сноп като този прожектор от времето на военните години слезна от Небето, и мина през книгата. Прожекторен сноп някъде към един метър в диаметър - слезна от Небето, мина през книгата, през масата, през апартамента и слезе надолу. Слезна отгоре, и отиде в дън земя. Тогава аз чух онзи израз: „Това е точно онова, което търсиш!" Така, че това беше вече запечатано не само с думи, не само със светлина, но със синя светлина, която трябваше да съедини и да направи мост между Небето и Земята. И не само Земята, но трябваше да стигне и в дън земи. Не в недрата на Земята, а в дън земи - в дълбочината и до края на земната твърд.
Това беше не само символика, но това означаваше онова, което трябваше аз да осъществя. Аз, трябваше да оставя историческа следа между Невидимия свят и земния живот на онези последователи на Учителя. Тоест, аз трябваше да осъществя и да направя моста, да направя път между Небето и Земята с техните опитности. А по-късно се оказа, че тези опитности не беха опитности обикновени, а те беха живите павета, с които бе постлано т.н. Цариградско шосе от София до Цариград, шосето, което трябваше да свърже София с градът на царя. Символично казано, това беше царския път на душата.
