3.43. Пътят за Латвия е свободен
НЕСТОР ИЛИЕВ ТОМ 4
43. Пътят за Латвия е свободен
Петър Пампоров като есперантист отива в Латвия - Балтийските страни и там държи сказки, запознава наши приятели, които идват впоследствие на гости в България. Те са били 1939 г. на езерата и между 1939 г. започна II-та Световна война. Връщат се от езерата в София и понеже се позабавят, войната започва. Полша е окупирана от германските войски, а пък линията за връщане минава за Латвия, Естония, Литва през Полша. Учителят им казва: „Останете сега тука, Аз ще ви кажа кога можете да тръгнете". Така един ден, обедът бил при хубаво време вънка, пред салона. Учителят казва: „Братя и сестри, сега вече вие можете да тръгнете, линията е освободена и вие можете да пътувате за родните си балтийски страни". Сбогува се Той, става от масата. Това ми го разказва сестра Елена Андреева. Става от масата и им казва: „Приятно пътуване, пък когато имате нужда, повикайте ме!" И така Учителят отива горе и се прибира в стаята си. За пръв път Учителят Го чуват да казва такова нещо. Той обикновено се въздържаше да казва какво може. А при този случай, в смисъл, когато те имат някаква нужда, затруднение в Балтийските страни, да се обърнат към Него мислено, или с молитва. А една от сестрите от Балтийските страни идва тука и се омъжва за един наш брат, инженер Елиезер Коен.
„Учителят сам извиква своите ученици. И учениците познават гласа Му. Когато ученикът намери своя Учител, той е близо при Бога."
„Докато Божията мисъл е насочена към нас, ние можем всичко да направим. Нарушим ли този Божествен закон, тази Божествена връзка се прекъсва и ние ставаме обикновени хора". (Учителят)
