Сестра Мария я наричаха "захарната", защото живееше в квартала на Захарна фабрика. И такава предана, тази душа тръгва още в три часа през нощта, за да дойде на беседа на Изгрева в пет часа. Един интересен случай зная, ми го е разказала Катя Грива. Тя присъствала при този случай. Идва тя от града и Учителят слизал по стълбата, и тя го поздравява, а Катя Грива стои встрани. Мария поздравява Учителя, целува Му ръка. С едната ръка Му подава геврек и Му казва: „Това, Учителю, е за Вас". А с другата ръка вади пет лева и Му казва: „Учителю, това е за Господа". Учителят слага парите в джоба, взима геврека, започва да го разчупва, яде и почва да се качва нагоре по стълбата." А тогава пет лева беше много малка сума. Дала за Господа, колкото е имала. Тя е била перачка, перяла някъде в някоя болница, или не мога да кажа точно къде. Но съм я посещавал, когато беше в дълбока старост. Тя живееше в една схлупена къщичка, там, към захарната фабрика и съм разговарял с нея. Беше скромен, беден човек, но бе вярна по дух на Учителя.
„Човек е малко същество, но е проявление на Бога. Зад човека стои Бог". (Учителят)
