Неделчо Попов е предан наш приятел на Братството и Словото на Учителя. Той беше на работа в Държавната печатница, административно лице. По време на II-та Световна война Братството беше затруднено със снабдяването на хартия за печатане. Той съдействаше по някакъв начин да се снабдим ние с хартия за печатницата на Изгрева и особено той взе участие в печатането на голямата книга „Учителят", както и при печатането на песните - големият сборник. За този случай ми разказваше един наш брат математик - следвал в Сорбоната в Париж - Борис Рогев, който от най-ранна възраст е бил запознат с Учителя и със Словото Му - във Варна, от семейство Манол Иванови.
Той бе флотски офицер във военноморския флот във Варна и е изпратен на специализация в Сорбоната, където там и завършва астрономия и математика. Толкова той беше усъвършенствал математиката, щото Учителят му казва веднъж:„Стига вече математика", а за да каже Учителят „стига вече математика", вижда се колко той е бил подготвен за тази материя. Същият брат Рогев ми разказваше веднъж следния случай. След като излиза от флотата преминава и става директор на географския институт в София. По това време, когато той е директор в географския институт, пристига при него Неделчо Попов, когото той не познава. Рогев не познава Неделчо Попов, но Неделчо Попов моли да разреши Борис Рогев, като директор на географския институт, защото под негово разпореждане е военната печатница на военното издателство, за да се напечатат там песните на Учителя. И Рогев казва: „Аз нямах право, според правилника на института." Това става веднага след II-та Световна война, след 1946 г. комунистическата власт не разрешаваше такива материали да бъдат напечатани. Но понеже Борис Рогев е наш съмишленик, с риск, разбира се, разрешава да се напечатат песните в Издателството на военните. При този случай по това време, докато Неделчо Попов е при него, брат Борис Николов е вън и той е в молитва, за да може да се съдейства от небето да се реализира. Наистина се реализира напечатването на песните на Учителя и братските песни в един по-обемист том.
Преследваха ни комунистите, изпратиха наши братя в затворите, между които брат Борис Николов и брат Жечо Панайотов. Обаче, след като излезе от затвора, един ден ме среща брат Борис и ме пита: „Несторе, познаваш ли ти Борис Рогев?" „Да, казвам, ние сме приятели и ходим заедно на екскурзия на Витоша там." „Добре тогава, имам един хубав спомен от него, от Борис Рогев. Покани Борис Рогев, Георги Томалевски и ти, елате еди - кой си ден на гости у нас." Определеният ден бяхме на вечеря при брат Борис Николов и тогава разказваха за случая как е станало отпечатването на песните и разбира се прекарахме в една приятна обстановка. Брат Борис Николов с негов автограф му подари на Борис Рогев една от песнарките, за които той даде разрешението да се напечатат. Брат Борис Рогев, след като се пенсионира в Географския институт, отиде да работи в Института по математика при Академията на Науките и там той издаде две книжки. Тези книжки могат да бъдат прочетени само изключително от голям математик, само той може да прочете неговите формули, които са в тези книжки. Така тези книжки станали вече достояние в Съветския Съюз и от Москва един професор пише писмо до Академията на науките и моли академията да му посочат адреса на Борис Рогев, защото той искал лично да му пише писмо. Академията му изпраща на професора в Москва адреса на Борис Рогев и Борис Рогев получава едно писмо от този професор в Москва, с което го моли, като изпраща две световно нерешени математически задачи, да ги реши брат Борис Рогев. Брат Борис Рогев решава задачите и ги изпраща в Москва. Разбира се без шум, защото това събитие не е дребна работа. Той е изключително скромен и така бил много доволен, че можал да услужи на този професор в Москва, а същевременно нали става вече известен като каква подготовка има в областта на математиката. Той издава „Астрономически основи на българското летоброене".
Дори Борис Рогев един ден сподели думите на Учителя: „Стига вече математика!" А той ми казва, също Борис Рогев: „Съжалявам, че през настоящия живот бях военен, защото все пак ограничения има там". Веднъж се бяхме събрали при една сестра - Донка Тополова, та Борис Рогев тогава чакаше да му издадат статията по отношение астрономическото летоброене и най-интересното е, че след като той издаде този негов труд, се задвижи целият въпрос по отношение на прабългарската праистория. При един разговор между Георги Томалевски и Учителят му казал следното: „Георге, дръжте връзка с Борис Рогев." И двамата бяха физици, и двамата бяха в Братството още от 1922 година. Накрая дойде време, че с подписа на Рогев се издаде Песнарката в тези години, когато комунистите вече контролираха печата.
„На всеки човек е дадена една задача, която трябва да разреши. В изпълнението на задачата си, човек не е сам. Бог присъства в него и всеки момент го изпитва."
„В Бога са всички дарби и възможности, необходими за повдигането на всички същества". (Учителят)
