53. ГЛАСЪТ НА ПРИРОДАТА
Братство, Севлиево. Г. 16, бр. 314, 15.11.1943, с. 1.
Великата Майка на живота, великата Учителка на всички живи същества - Природата, има свой собствен език, с който винаги ни говори и ни възпитава и който понякога е тих, едва чут, а понякога е мощен и страшен като развилняла се буря.
Природата е разумна и съзнателна. Всички нейни действия са целесъобразни. Пред нея стои една велика цел - и всички нейни .добри" или „зли", „важни" и „маловажни" явления и действия не са нищо друго, освен отделни, съзнателно и разумно насочени стъпки към тази, именно цел.
Ако ний не познаваме разумността и съзнателната целесъобразност на природата, то ний никога не ще я разберем, никога не ще научим нейния език. Ако във всички нейни действия ние виждаме само сляпото механическо стълкновение и взаимодействие на несъзнателни, лишени от разум сили, то ние никога няма да разберем какво нещо е всъщност живота. Ако ний смятаме, че това, което нашият ум измисли (понеже ние сме съзнателни и разумни) стои по-високо и може да коригира природата, то ние жестоко се лъжем и правим грешки, които сетне скъпо изкупуваме.
Човек не може да бъде по-умен от природата, защото неговият ум, неговото съзнание, са една малка, микроскопична частица от ума, от съзнанието на природата. А частта никога не може да бъде по-голяма и да стои по-високо от цялото.
Това, което е природно, то е Божествено. Защото зад природата стои Бог. Нейните закони са Негови закони. Ето защо, винаги, когато искаме да се намесваме в делата на природата (а това е равносилно да коригираме Бога), ние грешим и страдаме вследствие на тези наши грешки.
Затова, нашата първа задача в живота като разумни и съзнателни човеци, е да се вслушваме в гласа на природата, който е глас на Бога.
Ний трябва да се научим да разбираме нейния език. Ний трябва да се научим да разчитаме нейните писмени знаци. А природата ни говори винаги и чрез всичко... Защото всичко, което ние виждаме около себе си, от това, което е непосредствено до нозете ни, от това, което изпълня цялата земя, та чак до безграничните небесни простори всичко това представлява великата, свещена книга на природата, която винаги е разтворена пред нас и която чака само будното съзнание и проницателния ум на човека, за да му разкрие своите тайни.
Гласът на Бога ни говори чрез природата. Гласът на природата е глас Божий.
Отправете очите си навсякъде около вас, и вие ще видите вредом, във всичко, което ви заобикаля, в най-малките растения и животни, в най-незначителните на пръв поглед явления на природата, нейните закони, нейната мъдрост, действието на нейните сили. Вслушайте се, и вие ще чуете нейния глас, който ви казва: „Вървете по моя път, кой го аз от века съм ви предначертала, и не се страхувайте, че ще сгрешите. Следвайте моите предписания и всичко около вас и във вас ще цъфти и зрее, ще се развива и напредва."
Нека ний, хората, се откажем да коригираме природата, защото това значи да коригираме Бога. Нека винаги се вслушваме в нейния глас и вървим по стъпките й.
Природата оперира с две сили, два фактора извиква тя на сцената на живота - добро и зло, положително и отрицателно. Защо това е така, ние, поне засега не можем напълно да разберем. Но нека ние не се намесваме в нейните действия. Тя знае какво прави, дори и тогава, когато ние смятаме нещо за неразумно, дори и жестоко.
При всички операции, които природата извършва, за нея е важен резултатът. А резултатът на всички нейни действия е само един и не може да бъде друг - все по-пълното и все по-високо разгръщане и издигане на живота, все по-голямото и по-голямо усъвършенствуване на всички същества.
При това положение ний трябва да знаем нашето място и строго да спазваме нашите задължения по отношение на природата. И, преди всичко, ний трябва да се откажем от безумната и глупава мисъл да я завладяваме, да ставаме нейни господари. Толкова ний можем да станем господари на природата, колкото една мравка, която пълзи по човешкото тяло, може да му заповяда, да управлява и ръководи всичките телесни и душевни функции на този човек.
Мисълта за овладяване на природата е родена от човешкото безумие и от глупавата и несъстоятелна човешка гордост. Това, което природата ни дава, тя ни го дава доколкото ние сме послушни към нейните закони и се вслушваме в нейния глас, а ако ние пожелаем да й се налагаме, да се противопоставяме на нейните закони, тя може да ни унищожи с един замах или поне да ни даде такъв урок, който никога да не забравяме. Всяко злоупотребление със силите на природата ние скъпо и прескъпо заплащаме.
И всичките днешни страдания на отделните люде и народи и на цялото човечество вкупом, не са нищо друго, освен уроците, които природата ни дава за нашето непослушание към нейния глас, към нейните закони.
Това е ясно и просто до толкова, че и децата могат да го разберат: Ние страдаме само затова, защото нарушаваме законите на природата.
А Бог ни е дал ум, природата ни е дала ум и съзнание, с които ние можем да потърсим, да намерим и да изправим грешките си, за да можем по този начин да се освободим от страданията си.
Нека употребим този ум за това, за което ни е даден. Нека потърсим, намерим и изправим грешките си. Нека проучим свещения език на Великата Природа и нека винаги се вслушваме в нейния глас и изпълняваме нейните заповеди.
Тогава ний ще растем и цъфтим „като дърво, насадено край водни оттоци", ще се радваме и ще благославяме живота и Бога.
Гласът на природата е глас Божий.
С. К.
