54. ДА БЪДЕМ ГОТОВИ!
Братство, Севлиево. Г. 17, бр. 320, 15.11.1944, с. 1, 4.
- БУДЬ ГОТОВЫЙ!
- ВСЕГДА ГОТОВЫЙ!
(Комсомолски поздрав)
Преди години, а до голяма степен и днес, под думите „Бъди готов!". „Да бъдем готови!" - се подразбираше и се изразяваше желанието и готовността за борба. Борба за събаряне на стария строй, борба за разрушаване на старото във всички области на живота, борба страшна, но същевременно неизбежна и свята борба, изискваща безброй скъпи жертви за строшаване веригите на едно тежко робство, за премахване властта на силите, които бяха против напредъка на човечеството, искайки на всяка цена да го задържат в състоянието на вечна мизерия, разединение, взаимно изяждане и братоубийство.
Днес, обаче, когато тия сили, може да се каже, са вече смъкнати от пиедестала на властта, когато те вече изгубиха своята сила да се налагат и да държат народа ни в подчинение, макар че борбата още не е завършена, днес, все пак, пред перспективите, които близкото бъдеще разкрива пред нас, налага се вече една корекция, една промяна на съдържанието, което се влага в думите: „Да бъдем готови."
„Да бъдем готови!" - За какво? - Да бъдем готови не вече за кървава борба, за събаряне, за разрушаване на старото, а да бъдем готови, да се подготвим за изграждане на Новото!
Лесно е, сравнително, да се събаря, лесно е да се разрушава, но -колко по-трудно е изкуството на изграждането, на съзиждането, и. особено, когато въпроса е да се изгради нещо ново, да се построи един нов свят, какъвто ние още не сме виждали с физическите си очи и образеца, идеала, плана за когото ние носим само в душите си!...
Ние всички, стремящи се към изграждането на този нов свят, имаме само слаба, съвсем слаба представа за големите трудности, за безкрайната сложност и за неподозираните задачи, които ще изпъкнат пред нас още в първия ден, когато ще кажем: „Привършихме борбата, привършихме събарянето на старото и започваме изграждането на новия свят."
Тук ние ще трябва да отбележим, че за щастие, фактически не може и дума да става за такова пълно, абсолютно разделение на дейността, в която са впрегнати силите на новото: само разрушение, до един момент, и само творчество, след този момент насетне.
Всъщност, тия два процеса са преплетени помежду си - те винаги ще си останат да съществуват в живота, като израз на стремящите се вечно напред сили на живота.
Разрушението на старото и изграждането на новото, всъщност, не идват от нас хората. Те са само в много малка степен резултат на нашето съзнание, на нашата воля и дейност, които са много ограничени. Разрушението на старото и изграждането на новото фактически, са резултат преди всичко на дейността на онази жива, разумна и съзнателна Природа, на онова върховно колективно съзнание, внедрено в основите на целокупния живот, който си има своите непознати нам закони, пътища и сили, чрез които действува - разрушава и твори.
Хората, както отделните личности, така и колективите, било то неорганизирани тълпи или стегнати и мощни организации, са само проводници, са само помощници, повече или по-малко съзнателни, повече или по-малко значителни, на тия именно мощни, гигантски, непреодолими сили на разумната и съзнателна природа, на разумния и съзнателен живот, които, по свои пътища, отправени към свои предначертани цели, разрушават старото и изграждат новото.
Следователно, нам на отделните личности, групи, организации, партии, които се стремим към изграждането на новия свят, предстои всъщност, не да диктуваме, не да чертаем самостоятелно и независимо от нищо и от никого, плановете за бъдещето, а само - да се вслушваме в гласа на природата, на живота, да се постараем да проникнем колкото се може по-дълбоко в техните закони и цели, да усвоим колкото се може по-съвършено техните методи, за да бъдем истински, добри помощници при изграждането на това Велико Дело, помощници, които на всяка стъпка в своята дейност се вслушват в гласа на Живота.
Защото, пак ще повторим, ние не сме самите творци, истинските творци, ние сме само техни помощници и трябва да се стараем да бъдем добри и послушни слуги на силите, които, стоящи високо над всяко човешко съзнание, са си поставили за задача изграждането на новия свят.
При това положение, ясно изпъква въпроса за нашата подготвеност.
За какво сме готови ний днес? - И за какво ще бъдем готови утре, когато силите на старото бъдат вече напълно обезвредени и когато пред нас ще изпъкне, с всичката нейна огромност и внушителност, задачата за изграждане на новото?
Вярно е, че днес все още са необходими и се дават скъпи жертви в борба за прогонване силите на злото и за осигуряване свободата при бъдещето творчество. Но близки, много близки са вече дните, когато пред нас ще изпъкне, в своята цялост, именно тая задача за творческо изграждане на новото.
Ето защо, ние трябва да бъдем готови. Ние трябва да имаме ясен поглед за нещата. Ний трябва да организираме своите вътрешни сили. Ние трябва да се подготвим за успешното изнасяне на многобройните и разнообразни задачи, включващи се и образуващи заедно огромната задача за обновяването на живота.
Защото, съобразно нашата подготвеност, съобразно нашите способности и възможности, нам ще ни бъдат предоставени съответни роли, съответни задачи при изграждане на новия свят!
Млади българи и българки, юноши и девици, по лицата на които се чете ясно готовността за жертви и ентусиазма за Новото, в очите на които гори ярко пламъка на вярата в доброто и любовта към народа, а също и вий, по-възрастни служители и носители на свещения идеал за общочовешко добруване, ще се оставите ли вий да бъдете и да си останете само гробари на старото, само екзекутори на стария живот и чистачи, боклукчии, които разчистват и отнасят някъде настрана всичките нечистотии, които старият живот и неговото разрушаване са оставили?
Не! Във вашите очи, във вашия поглед, във вашата вяра и във вашия устрем, аз виждам, че вие не ще спрете на половина път, че вие не ще се окажете недостойни за едно по-високо призвание - призванието за творчество, че вие не ще се ограничите само в някаква, макар и необходима и неизбежна, но все пак отрицателна роля - ролята на разрушението.
Вие ще искате, вие искате да станете творци, защото, в действителност, събарянето на старото не би имало никакъв смисъл без изграждане на новото.
Щом това е така, ясно е, че пред вас изпъкват и ще изпъкват все повече и повече нови задачи, които ще изискват нова подготовка и познаването и осъзнаването на нови закони - законите на творчеството, които не са измислени и създадени от човека, а са закони на природата и живота, и които твърде много се различават от законите, по които вие, по необходимост, сте се ръководили в досегашната си дейност.
Ето защо, мили братя и сестри българи, млади и стари, всички вий, които жадувате да станете свещенослужители в храма на бъдещето, всички вий, които искате да дадете своята дан в изграждането на новия свят, всички вий, за които цел и смисъл в живота е работата и служенето на Новото, всички вий помнете, никога не забравяйте и винаги се ръководете в живота и в дейността си от следните няколко правила, които са основните закони на творчеството:
Първо: Единствената творческа сила в живота и света - това е Любовта.
Ако с умразата вий можете да събаряте, да унищожавате старото, то само с любовта вий можете да изградите новото.
Затова, дайте ход в душите си на Любовта. Това е първото, абсолютно необходимо условие, за да можете вие да станете творци. Това е новото оръжие, това е истинската и най-мощна сила, с помощта на която вий ще можете да изпълните дълга си към живота.
Второ: Стремете се към истинско знание. Защото само истинското знание, само истинското познаване законите на природата, ще ви даде правилните и верни методи за изграждане на новия живот.
Знам колко искрен и чист, колко мощен и пламенен е вашия устрем към знание, към просвета, към истината. Знам какви усилия и жертви правите, за да ги придобиете. Но аз познавам също така и всичките ваши заблуждения. Това не го казвам за укор. Далеч от мене тази мисъл. Защото аз знам, че стремещия се към светлината трябва първом да мине през тъмнина.
Но тъкмо поради това, аз не мога да не ви предупредя: Бъдете внимателни! Минавайки през тъмнината, пазете се, да не би завинаги да останете в нея, считайки я за истинска и пълна светлина!
Пазете се да не коронясате лъжата върху трона на истината и отказвайки се от един истински Бог, да не би да повярвате и да останете завинаги да служите на един идол.
Защото велика е тайната на природата и на живота, и истината за тях не е това, което с детска наивност и с младенчески жар вие поглъщате от книгите на повърхностни учени и философи.
Защото, най-сетне, животът, в своята пълнота, е нещо толкова велико, толкова необозримо, такива скрити възможности и изненади, такива непознати вам тайни крие той в себе си, че всеки миг той може да превърне вашата „светла истина", в която с такава фанатична преданост вярвате, в грозна и черна лъжа.
А върху лъжата не може да бъде изградено нищо истински хубаво и нищо истински ново...
Трето: Научете какво значи истинска свобода!
Защото има свобода за нисшето, за животното в човека, а има и свобода за висшето, за духа в него. Ако дадете свобода на животното, то вашия дух ще бъде окован в тежки вериги. А какво друго сте вие, ако не дух, който си служи и който разумно трябва да използува своето тяло като свое оръдие?
Сетне, нашата свобода дава ли ни право да отнемаме свободата на другите? И ако ние не можем да овладеем себе си, т.е. своето тяло, своите мисли и чувства, ако ние не можем да дадем свобода и възможност за правилно, разумно и естествено функциониране на клетките и органите на нашето тяло, то за каква друга свобода ние бихме могли да мислим и каква свобода бихме могли да дадем на себе си и на другите?
Велика е науката за живота! Велика е науката за Любовта! Велика е науката за свободата! Не се ограничавайте с това, което сте знаяли досега и не мислете, че то е всичко. Ако не научите нещо повече, ако не научите нещо ново, което досега не сте знаяли, вие не можете да станете истински творци на нов живот.
Необходимо е, обаче да бъдете готови! Необходимо е да се подготвите - усилено да се подготвяте!
Вие сте призвани да изградите новия свят, обаче, той сигурно няма да се окаже, няма да бъде точно такъв, какъвто вие, в своя младенчески жар, сте си го въобразявали.
Новият свят трябва да дойде първом във вас. Той трябва да заживее първом вътре във вас - във вашите души, във вашите умове и сърдца.
А новият свят е преди всичко Любов - велика безгранична любов към всичко и всички. Той е също така истинско знание, истинска свобода...
Братя и сестри, пред нас стои една велика наука - науката за новия живот, науката за изграждането на новия свят.
Нека не си въобразяваме, че я познаваме. Тя, все още, е една велика и свещена тайна за нас. И нека със свещен трепет и пълно смирение пристъпим към нея. Като малки деца, които едва сега почват да учат - едва сега почват да сричат свещените букви на тази велика Божествена книга на новия живот.
Да бъдем готови! - Да се подготвим за добри, прилежни и послушни ученици на нашата велика майка Природата и на нашия велик Учител - Живота, за да станем техни достойни съработници в изграждането на новия свят.
Да бъдем готови! - Да преобразим, да обновим себе си, за да можем да обновим и света.
С.Калименов
