52. БЛАГОДАРНОСТ
Братство, Севлиево. Г. 16, бр. 313,15.10.1943, с. 1, 3.
Една от най-характерните черти на човека, една черта, която го отличава от по-нисшите форми на живота, е неговата способност за съзнателна благодарност.
Защото и растението благодари, когато го поливат и когато се грижат за него, и животното благодари, когато го нахранват или му помагат по някакъв начин, но тяхната благодарност е повече инстинктивна, отколкото съзнателна.
И затова, доколкото човек е възпитал в себе си чувството, способността за съзнателна благодарност, дотолкова той може с пълно право да се нарича човек.
Има един израз, според който „няма по-неблагодарно същество на земята от човека".
Наистина ли това е така? И така ли трябва да бъде?
За голямо съжаление, трябва да признаем, че ние, хората, огромното болшинство от хората, сме крайно неблагодарни. Не са редки случаите, когато тия, които са направили добро някому, вместо благодарност, получават от него не само „черна неблагодарност", но още и най-злобни хули, клевети и дори преследвания. Не са редки случаите, когато ние, хората, ухапваме ръката, която е простряна над нас, за да ни даде, да ни закриля, да ни направи добро. Не са редки случаите, когато ние ставаме врагове на тия, които ни мислят и ни правят доброто. Човешката история е пълна с подобни случаи. Човешкото всекидневие, изобилства с тях. Истинските, най-големите добротворци на човечеството са били посрещани почти винаги с клевети, хули и преследвания. Тяхната награда често пъти е била дори насилствената смърт. А и в живота на обикновените люде неблагодарността играе голяма роля.
Защо това е така - е един голям и сложен въпрос, който има своите дълбоки корени в далечното минало на людете и който ще даде своите сладки плодове в бъдещето, но с който ние сега не ще се занимаваме.
Дали пък съзнателният човек - понеже е посрещан с неблагодарност - трябва да се откаже да прави добро, или наопаки, да упорствува в своя стремеж към доброто - това е друг въпрос, който ние, засега, също така ще отминем.
Ние ще оставим настрана човешките отношения, ще се абстрахираме от отношенията на хората помежду им и ще се спрем засега, на отношенията между човека и оня Първоизточник на живот, сили и най-разнообразни блага, необходими за поддържането, осмислянето и усъвършенствуването на живота ни, когато едни наричат природа, други - Бог или Върховен промисъл.
Какво е нашето отношение към Първоизточника на живота - към Първоизточника на ония безбройни блага, с които сме заобиколени, с които сме отрупани, които в един безконечен поток се разливат над земята и без които нашето съществуване не би било възможно нито миг?
Какво е нашето отношение към Бога?
И не сме ли ний, хората, почти също така несъзнателни, както растенията и животните, по отношение на ония блага, с които сме отрупвани, нямаме ли ний почти същото несъзнателно, лишено от чувството за благодарност отношение към Първоизточника на живота и благата, както тия „по-нисши твари"?
Понеже ние, обикновено, сме свикнали да разполагаме безпрепятствено и всекидневно с тия блага, те не ни правят никакво впечатление и нам се струва, че ние не дължим никому благодарност за тях, или пък погрешно отправяме нашата благодарност към земни фактори, към земни личности и сили.
Понеже ние, с всичката си дълбока наука и философия, до които сме достигнали днес, си мислим, че всичко това, с което разполагаме, е станало и става от само себе си, ей така просто си съществува като нещо отначало дадено или пък е достигнато по силата на някакъв механически развой на нещата, по силата на една механическа, несъзнателна, неръководена от никого и от нищо еволюция, то ние забравяме или по-скоро не чувствуваме нужда да благодарим за това, което непрестанно ни се дава.
И най-характерното в случая е това, че не само невярващите, но и тия, които се наричат религиозни и вярващи, дори в тяхното съзнание, обикновено, не минава нито сянка от благодарност за изобилните, неизчерпаеми блага, с които са заобиколени и от които се ползуват всеки ден, всеки час, всяка минута.
Първото нещо, за което ние трябва непрестанно да благодарим на Бога, това е въздухът, който навсякъде и винаги дишаме и чрез който частички от Неговия живот, от Неговата сила, от Неговата любов непрестанно, всеки ден, всеки час, всяка минута, се вливат в нас, поддържат нашия живот, осмислят нашето съществуване.
Ако ние не съзнаваме, че с всяка вдишка, с всяко поемане на частици въздух, ние поглъщаме в себе си частици от Божествения живот, ние възприемаме в себе си „частици от Неговата плът и капки от Неговата кръв", то ние не заслужаваме напълно названието мислящи и съзнателни същества, ние не заслужаваме напълно името „човек".
Човек, мислящо и съзнателно същество, е този, който съзнава, който познава Източника, от който непрестанно черпи живот и сили, тъй, както бозайничето познава своята майка, която го кърми със своето мляко.
Няма никакво значение, съвършено безразлично е в случая, дали ние ще се наричаме и считаме за религиозни, за вярващи или не. Можем да бъдем православни, протестанти, католици, мохамедани, езичници, окултисти, и какви ли не още, но ако ние не съзнаваме и не благодарим непрестанно за непрестанния поток от Божествен живот, който безспирно се влива в нас, то ние все още не сме напълно съзнателни и мислящи същества, все още не сме истински човеци, съзнаващи ясно връзката със своя Първоизточник...
Второто нещо, за което ние непрестанно трябва да благодарим, това е слънчевата светлина, която непрестанно, безспирно слиза към нас, която непрестанно целува, прегръща и оплодява нашата земя, а с нея заедно и всички живи същества, намиращи се на нея, която влива живот в нашия живот, защото е живота на живота ни, силата на нашата сила, свещеният, небесен хляб, който се разчупва, за да можем да живеем ний - великата жертва на Бога за нас.
И ако ние не съзнаваме, че всеки слънчев лъч, който слиза от небесата към нас, е любовен поздрав, е любовен подарък, е изпълнената със свята обич жертва на Бога за нас, и ако ние не благодарим за тази жертва, за тоя поздрав, за тоя подарък, то ние сме още полусъзнателни същества, не знаещи своето място, своята роля и своята зависимост в живота на земята и всемира...
Третото нещо, за което ние непрестанно трябва да благодарим, това е хляба, това е храната, това е онова безкрайно разнообразие от плодове и храни, необходими за подържане на живота ни, за които непостижимото по своята дълбочина и мъдрост Божествено Провидение е промислило още от началото на вековете на земния живот, и които щедрата ръка на Божествения промисъл разлива изобилно по земята...
Ние много грешим, когато мислим, че ние, хората, сме тия, които произвеждаме хляба, плодовете и другите храни, които са необходими за живота ни. Ние грешим и тогава, когато смятаме, че благодарността ни за тяхното произвеждане трябва да бъде отправена пак изключително към хора като нас, които с труда си, с грижите и усилията си са ги произвели...
Не, и тук първата ни благодарност трябва да бъде отправена преди всичко към Бога, Бог ги създаде, Бог ги възраства и Бог ги кара да зреят със своето слънце със своята благодатна влага и своята тучна земя, (защото земята е Божия), а хората са само второстепенни сътрудници, помощници в този Божествен процес.
И затова хлябът, който ядем, водата, която пием, въздухът, който дишаме и слънчевата светлина, чрез която живеем, са наистина тялото и кръвта на Бога, които се разчупват и проливат, за да живеем ний - те са Неговата велика непрестанна Жертва, чрез която ний живеем.
И ако ние не съзнаваме, че всеки залък хляб, който слагаме в устата си, е проникнат и изпълнен с живота на Бога, ако ние не съзнаваме, че всяко наше хранене е свещенодействие, е причестяване, т.е. общуване със светите дарове на Бога, и ако ние не благодарим на Бога за тия Негови дарове, то ние живеем един наистина полусъзнателен живот, един живот в тъмнина, който прилича по-скоро на сън.
В този грозд, който ти издигаш в ръката си, и чиито бисерни зърна отразяват светлината и са изпълнени с живота на слънцето, е мисълта на Бога за тебе. В него е Неговата мъдрост, която от векове е промислила за теб. В него е любовта на Бога към теб, която никога не те е забравила и никога не ще те забрави. Той е божествен подарък, той е дар от Бога за теб - не трябва ли да благодариш? Не трябва ли, при всяко зърно, което слагаш в устата си, душата ти да се изпълва с умиление, с дълбока, искрена, синовна благодарност към Този, Който ти е дал и продължава да ти дава всичко?
Всеки плод е едно Божествено благо. Във всеки плод е скрита частица от Божествения живот. Във всеки плод е скрита мисълта и любовта на Бога към нас...
И ако ние не благодарим, ако ние живеем и се храним без да съзнаваме тая непрестанна грижа, тая непрестанна любов на Бога към нас, ако ние не виждаме Неговите подаръци, ако не съзнаваме Неговата щедрост, то какво повече сме ние от духовни слепци.
И налага се понякога Бог да ни вземе, т.е. да ни лиши, макар и за кратко време от това, което ни е дал, за да можем да познаем колко ни е то скъпо, колко ни е то ценно, колко е необходимо за нас.
Лишени от хляб, от свобода, от слънце, от чист въздух и от каквото и да било благо, хората веднага почват да разбират, да съзнават неговата ценност.
И една от главните, може би най-важната причина, поради която понякога природата лишава хората от някои блага, това е тяхната неблагодарност.
Затова съзнателният човек не чака едно благо да му бъде отнето, че тогава да го оцени. Той оценява и благодари винаги за въздуха, който диша, за светлината, която го облива, за хляба и плодовете, с които се храни, за великата красота и великата мъдрост, които ни обгръщат от всички страни, с които е изпълнен живота и света, за великата безгранична любов на Бога, чрез която ний живеем и съществуваме.
Той благодари винаги и за всичко.
Дори и за това, което външно има вид на страдание и лишение. Защото и в него е скрита дълбоката промисъл и непрестанната любов и грижа на Бога за нас, целящи нашето благо.
Да благодарим!
Днес, когато земята ни е покрита с всички видове сладки плодове, вкусни зеленчуци и други храни; днес, когато хамбарите пращят от златното жито, което щедрата ръка на Бога тъй обилно ни прати; днес, когато по лозята се чува веселият шум и песните на гроздоберачите, откъсващи плътно изпълнените от слънчев живот черни, червени и бели гроздове; днес, когато Божественото Провидение бе тъй щедро към нас - да ни прати една обилна жетва, едно обилно плодородие и, същевременно, да ни запази от злините, под чиято тежест днес пъшкат множество народи, днес нека ние си спомним за попуканата ръка на селяка, за неговото потно чело, за неговия денонощен труд, с помощта на който са дошли до нас тия блага, нека му благодарим искрено, от сърдце, нека му бъдем винаги признателни, защото парите, които ние му даваме в замяна на неговите произведения, съвсем не са равноценност на неговия труд и пот, на неговата жертвена служба за нас, но нека днес ние отправим нашия поглед, нашата признателност и благодарност преди всичко към Този, Който стои над всичко, Който дава всичко и без чиято воля, без чието благоволение и подкрепа всякакъв човешки труд, всички човешки усилия, всички човешки планове и стремежи биха останали безплодни усилия в една безплодна пустиня.
Да благодарим на Бога, Който ни е дал и ни дава всичко! Само така ние ще влезем в потока на истинския, божествен, съзнателен живот. Само така ние ще заживеем като истински човеци, като истински съзнателни и мислящи същества. Само така пред нас ще се разтворят дверите на изобилието.
Да благодарим винаги, и за всичко.
С. Калименов
