Просторна е панорамата, която се открива пред погледа, пред душата, успяла да съхрани главните линии на едно минало, което никога няма да бъде минало. Датите стоят забележително свежи, не са нужни нито летописни бележки, нито дневници. Пред нас, близо до нас стоят съборните беседи, които ние получавахме непосредствено след събора, когато въпроса около книгопечатането беше разрешен. Сега прелистваме страниците на тия томчета, имаш чувството, че всяка дума казана за съборите е излишна за нас, които присъствувахме там, отзовали се на поканата, отнесени от копнежа и устрема да бъдеш и ти там, на това духовно тържество. Не пишем тези редове за нас, които са живели тези дни, тия нескончаеми празници, които не бяха отбелязани в никакви календари. Имаме желание само да разкажем на всички ония, които един ден ще искат да знаят всичко за същността на този живот - нашия, живота на братството, как живя едно поколение и какви идеали са го вдъхновявали.
Изгревът беше най-чистото и най-тихото място в покрайнините на една млада столица, която не бързаше да набере многохилядното население и наруши своя облик още в началото на третото десетилетие. Първото нещо, което усещаше, когато пристъпиш прага на Изгрева, беше оная ненарушима тишина - жива и динамична в която живееха, работеха и учеха учениците. Каква красота, каква тишина... - възклицаваха ония, които за първи път посещаваха това място. Ония, които имаха тънко чувство за хармония мигом се потапяха в нея и полушеговито казваха - в целия свят няма по-красиво място от Изгрева.
След Търновските събори, средището бе преместено в София. Съборите преминаха на Изгрева. Тук се стичаха хора от цялата страна. Пристигаха на групи. Строяха се колиби - палатки като тези в Търново. На Изгрева имаше място за всички. Нищо не се заключваше и нищо не се пазеше. Имуществото стоеше открито и нито сянка от страх, че могат да бъдат обрани хората. Селището стоеше закътано, запазено и хората вярваха, че нищо не можеше да се загуби или открадне. И никой не остана излъган - тук нищо не се губеше. Хората от селата идваха в своите национални носии - тук се виждаха и червени и сини пояси и гайтанлии потури и бели ризи с алена шевица под шаячните елеци - жените също идваха в своите сукмани, престилки и кърпи на глава. Картината беше пъстра, народническия елемент се чувствуваше силно, не се даваха правила за нищо и всеки живееше своя бит, подчинен сега на едно ново разбиране и нова етика. Диалектите бяха различни, ала всички се разбираха не само отвън, но и отвътре. Нещо сплотяваше тези хора, които се виждаха за първи път и се наричаха помежду си братя. Нямаше разлика между учени и прости, между богати и бедни, между млади и стари.
Неизвестно как и безшумно на Изгрева се обзавеждаше домакинство, което щеше да се грижи за прехраната на толкова свят, числото на гостите надхвърляше хиляда души, а понякога и повече. Всичко беше скромно, просто до скованите набързо пейки и маси за хранене, до огнищата над които кипяха чайници и големите казани. Топлата вода никога не липсваше - учениците не пиеха студена и непреварена вода - това бе едно от първите правила по новото хранене. Водата се пиеше час преди или час след ядене. Тя беше най-предпазното средство от всякакъв род заболявания, които неизбежно следват големите станове. През тези събори няма случай на някаква епидемия или частично заболяване. Спазваха се правилата и хората опитваха новата хигиена. Навиците се всаждаха бързо, защото всички бяха убедени в тяхната правота и ефект.
Съборите ставаха винаги на 19.VIII. на празника Преображение, някога се правеха изключения. Този дълбок и мистичен момент от живота на Христа даваше тон сякаш на всичко ново, което се строеше и което получаваше основната си контура именно по време на съборите. Атмосферата по време на събора ставаше друга, различаваше се и слънцето и небето, всичко добиваше някакъв неуловим блясък, нещо се носеше навред, което не можеше да се назове с никоя човешка дума. Да присъствуваш на събор беше нещо като чудно пътешествие в непознат и далечен свят, който нямаше нищо общо с живота, който водиш в продължение на цяла година. Този кратък десетдневен промеждутък от време се превръщаше на скъпоценна огърлица на сияещи Дни премного светли, чисти, ухаещи. Сезонът беше щедър и всеки бързаше да възприеме новото за което душата жадуваше. Трудно е да се намерят думи, за да се изрази съдържанието на преживяното, на земята то е несравнимо, затова защото събитието, което стоеше в центъра беше неповторимо. То беше като нова зора, която разкриваше нови и непознати тайни. На земята се раждаше нещо ново - един нов образ, който започваше своето богато съществувание. Ученик и Учител се бяха срещнали на земята, Единият, за да предаде новото и очертае новия път на ученика, който сега се раждаше и оформяваше. В тази атмосфера душата на ученика се потапяше, за да възприеме онова, което ще му бъде нужно в продължение на една цяла година. На какво собствено се дължеше тази атмосфера? Обясненията бяха различни. Някои казваха, че присъствуват висши същества и те внасят тази лекота и светлина; други казваха причината е в аурата на Учителя - Словото, което се изливаше, извеждайки душата на високи върхове, трети - че Бог е слязъл на земята - епохално събитие през вековете. Едно беше вярно, което се усещаше от всички - Любовта проникваше цялата атмосфера; на нея се дължеше и светлината която обилно грееше и топлината която изпълваше сърцата на всички, радостта, която се разливаше, доволството и благодарността, които се четяха по лицата на хората. Всеки бързаше да ти услужи, всеки се стремеше да бъде добър и да изрази най-красивото от себе си. С внимание и топлота ти поднасяха обеда, закуската -никой не нарушаваше нощната почивка. Словото се разливаше обилно и като бистри струи влизаше вътре в човека и го караше да бъде друг, да отзвучи и той по някакъв начин на великото което се беше случило. Имаш пълното съзнание за случилото, разбираш, че това което слушаш сега не прилича на нищо, което някога си слушал, нови хоризонти се откриват и нови непознати знания ти поднасят. Приличаше на благодатен дъжд, който напоява изжаднялата за влага земя, приличаше на пролетни слънчеви лъчи, които милват, топлят и съживяват. Вълненията и възторзите не пресекват, радостта ти е непреривна, тетрадката и моливът са до тебе, ала ти имаш желание всичко да запишеш в сърцето и никога, никога да не го забравиш, понесъл великото в скрижали.
Съборните дни са богати, всеки събор - история. Изгревът получава от година на година своя облик - дръвчета изпратени от цялата страна започват да цъфтят и да връзват плод, градините стават все по-хубави и по-хубави, малките борчета източват снага и през августовските горещи дни под сянката им намираш прохлада. Откъм горския пояс се носи аромата на боровете и вечерната хладина на гората. На Изгрева се диша забележително леко и на всеки му е приятно да се разхожда, да живее и да се радва на живота тук. Всичко наоколо шуми и пее - един живот тече здрав, чист и прост. Невъзможно е да го обхванеш и сместиш в някакво словесно корито - диапазонът е безкраен.
За учениците нищо вече не беше важно, освен онова, което съборите даваха и подаряваха - програмата по която ученикът щеше да работи върху себе си през цялата година. Със себе си той отнасяше не само голямата радост на тези братски празници, но и голямата светлина, която щеше да му помогне правилно да разреши задачите си. Нямаше да има човек, дошъл в контакт с Учителя и братството, да забрави силата, свежестта и радостта на тези дни, преживяни интензивно в топла братска среда и край Него, чието Слово се изливаше без мяра. Човек трябва да се вдълбочи в тия предутринни беседи и лекции, които се изливаха богати и цялости - “Скелета на новата мисъл ви давам” - както казваше Той. За да може човекът и ученикът да изгради новия си мироглед за света, за живота, за предстоящата вътрешна реформа. Всичко казано звучеше ново, необикновено, акустично, а толкова близо до човека.
“Проповядвам ви едно ново учение, което може да се нарече опитно. В него ще намерите разумни методи, които никой досега не ви е давал, методи с които Живата природа работи. С тях работят разумни, възвишени същества. Дали съществуват или не, дали съществува Бог или не, то е друг въпрос. Но има нещо, което съществува за всички, никой не може да го отрече - това е Любовта.”
Думите Му ни разкриваха цял един мир, зад всичко преживяно стоеше Любовта, за която Той говори най-много от първите съборни години до последните - “И всичко това е предисловия на Любовта”... ,
