I. ВЪЗРАЖЕНИЕ НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ОТ 20 ДЕКЕМВРИ 1944 Г.
Входящ № 1762/16.ХII.1944 г.
До Господина Председателя на
Първи Върховен Народен съд
в гр. София
ВЪЗРАЖЕНИЕ
От Любомир Христов Лулчев,
от София, сега арестант а Централния затвор,
по Наказателно дело № 1/1944 г, на Народния съд
Господа съдии,
В отговор на връчения ми обвинителен акт имам чест да заявя, че не се признавам за виновен в приписуемите ми се деяния в същия и моля да бъда оправдан и освободен от отговорност.
В двореца никога не съм служил като чиновник или съветник дворцов и в това си качество да съм прокарвал пред Цар Борис III или регентите прогерманска политика.
Вярно е, Цар Борис по своя инициатива ме е викал понякога при себе си и между разговорите ни се е допитвал до мен, като е искал мнението ми по разни обстоятелства - лични и държавни, и които въпроси и съответните отговори и характеристиката съм отбелязал доста подробно в моя дневник, състоящ се от две тетрадки ръкописни, състоящи се от 270 страници и 309 страници, печатани на машина, парафирани от мен, които обхващат годините 1937, 38, 39, 40, 41, 42 и 43, представени към делото, и от които ще се ползвам, и които моля да се имат като неразделна част от настоящия ми отговор.
За мое оправдание, както и да се изнесат пред съда разбиранията ми за живота, за управлението, моя живот и действия вън в живота, срещите ми с Царя, моля да ми се допуснат следните доказателства:
1) Ще се ползвам от бележките ми, които съм държал в дневника, състоящ се от две тетрадки от 270 и 309 страници, печатани на машина и парафирани от мен, които моля да се приложат към делото и се имат предвид при разглеждане на делото. В съдебно заседание ще посоча и точните страници, които евентуално интересуват делото.
2) Ще се ползвам от показанията на свидетелите, посочени в обвинителния акт от г-н Прокурора.
3) При разглеждане на делото ще представя и писма, книги и други писмени доказателства за установяване на моето разбирание за живота, държавата, хората, както и за помощите, които съм указвал при известни ходатайства от разни нуждаещи се.
4) Моля да се допуснат и разпитат като свидетели лицата:
1. Равинът Даниел Цион от София, Председател на Еврейската община, който ще установи какви са били отношенията ми с евреите в провинцията, застъпничествата, които съм правил за тях пред Царя и властите, и че въобще аз не съм одобрявал никога всички предприети ограничения и издевателства спрямо евреите.
2. Полковник о. з. Таджер, София, ул, Ив. Вазов № 23, който ще установи, че по отношение и на евреите от София аз съм правил редица постъпки за тяхното облекчение, освобождаване, осъждал съм ограниченията, които се правят и създават спрямо евреите, и че никога аз не съм прокарвал или имал прогерманска политика и разбирания. Той ще посочи и конкретни помощи, които съм давал.
3. Трифон Кунев от София, Председател на писателския съюз, който ще установи моите политически, обществени и лични разбирания и убеждения като общественик и писател, че те не са били никога прогермански, а напротив, както и моя частен живот.
4. Александър Георгиев Периклиев от София, ул. Момина Скала № 25, член на комунистическата партия, който ще установи, че ме познава добре, че е водил разговори с мен и съм бил винаги славянофил, и че съм поддържал, че спасението на България е в славянското разбирателство и единство, че съм се застъпвал и съм го освободил от арести и пр., че съм действувал за отменението на смъртната присъда на д-р Ал. Пеев и други лица, които той подробно и подлено ще каже при разпита му в съдебно заседание,
5. Дука Паскалев от София, ул. Боянски възход № 68 - Бояна, който ще установи, че още преди обявяването на войната между Германия и Русия аз съм давал съвет на Царя да състави селско-работническо правителство, предал съм му разговора с Царя, че съм се застъпвал за много осъдени комунисти и партизани, било за тяхното освобождаване от концлагерите или от затвора, било за отменение на смъртните им присъди и съм успявал много пъти, че между освободените е бил и регентът Т. Павлов и пр.
6. Юрдан Ж. Андреев от София, живущ в с. Саранци, Новоселско, който ще установи, че при разни разговори през годините на войната съм се изказвал, че Германия ще изгуби войната, че където е Англия, там ще спечелят, че съм поддържал мир без победа и пр.
Същият ще установи и моя частен живот на скромност, честност и в изключителна помощ на страдущите и пр.
7. Сава Калименов от град Севлиево, редактор на в. “Братство”, който ще установи - като сътрудник на вестника му аз съм давал статии, които не са прогермански, а общославянски и общочовешки, и че съм дал статии в броя му от 2 октомври 1944 г. със същото съдържание.
8. Минко Михов от с. Преслав, Пловдивско, Директор на кооперативното вегетарианско стопанство, който ще установи, че осъден като комунист, по мое ходатайство е бил освободен, както и че съм помагал на много други осъдени или интернирани комунисти.
9. Доктор Геновски, адвокат от София, ул. Цар Самуил № 32, който ще установи, че и той е идвал при мене и молил да се застъпя за арестувани, осъдени комунисти, че при разговора, който е имал с мен, той е извлякъл отлични впечатления за моите разбирания, че те не са прогермански и пр.
10. Запасен полковник Максимов от София, Директор на автомобилния превоз сега, ще установи за моите разбирания за работничеството и работническите проблеми, че винаги съм работил и съм се застъпвал за тяхното материално задоволяване, както и че през моето време като Началник на инженерната работилница през времето на министър-председател Ал. Стамболийски и с неговото съгласие аз съм прокарал участието на работничеството в печалбите на работилницата, с което надниците и заплатите на работниците през това време се удвоиха и пр.
11 Генерал о. з. Никифоров от София, площад Такев, който ще установи, че за него съм се застъпил и той беше освободен от преследване, и че също и за д-р Пеев, осъден на смърт, аз съм правил постъпки да се отмени присъдата му и пр. Същият ще установи и моите разбирания по управлението тогава и пр.
12. Радка Борова от София, лекарка в IV девическа гимназия, която ще установи, че лично съм ходатайствувал и освободил Радка Халачева, както и още моите разбирания и схващания за работниците и за комунистическата партия.
13. Доктор Елиезер Р. Коен от София, ул. 6-и септември № 19, който ще установи, че аз съм със славянофилски чувства и разбирания, че съм се старал да помогна на евреите - покръстени християни, както и той ще посочи лично лицата, на които съм помагал.
14. Стефана Димова от София, ул. Цар Асен № 95, която ще установи, че по мой съвет и ходатайство са освободени група партизани от лагера Чумерна и пр.
15. Доктор Нотова-Узунова от София, ул, Неофит Рилски № 55а, която ще установи, че по мое ходатайство е освободен съпругът й от концлагера “Кръсто поле”, обвинен като комунист и пр.
16. Елисавета д-р Ал. Пеева от София, бул. Евлоги Георгиев № 33, която ще установи, че съм се застъпвал за отменението присъдата смъртна на съпруга й, както и че в разговорите тя е схванала, че аз не съм за прогерманска политика и пр.
Моля да се допуснат всички горепосочени свидетели, тъй като те са за различни обстоятелства важни и съществени, за да стане ясно, че аз съм бил и съм за Християнското чувство за любов между хората, за братство, за свобода и за изобилието на всичко за всички, и че никога аз не съм прокарвал и разбирал прогерманска политика и следователно не съм я и препоръчвал на когото и да е.
София, 15 декември 1944 г.
С почитание: (подпис)
Любомир Лулчев
Настоящото възражение изпращам на господин Председателя на Народния съд, тук на разпореждане.
№ В-1762, София, 16 декември 1944 г.
Заместник прокурор,
Директор: (Подпис: не се чете) (Кръгъл печат с герб: Царство България, Централен затвор)
Деловодител: (Подпис: не се чете)
2. ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Гр. София, 21 декември 1944 г.
Първият голям състав на Народния съд в град София на днешното си разпределително заседание в състав:
Председател: Богдан Шулев
Членове: Давид Николов, Йордан Шумков, Стефан Манов, Мишо Д. Мишев, Серги Златанов, Вера Начева Иванова, Ради Тодоров, Райна Тодорова Петкова, Димитър М. Тошев, Васил Хр. Гурбов, Тодор М. Божилов и Георги Радойков
се занима с доказателствата, искани по наказателно дело № 1/944г., досие № 5, по обвинението на Любомир Христов Лулчев.
ОПРЕДЕЛИ:
Допуска до разпит за установяване по обстоятелствата по отговора следните лица:
1. Трифун Кунев - София, председател на Писателския съюз;
2. Дука Паскалев - София, ул, Боянски възход № 68 - Бояна;
3. Доктор Михаил Геновски, адвокат, ул. Цар Самуил № 32, София;
4. Генерал о. з. Никифоров - площад Такев, София;
5. Стефана Димова, ул. Цар Асен № 95, София;
6. Елисавета д-р Ал. Пеева, бул. Евлоги Георгиев № 33, София;
Не допуска останалите свидетели по отговора.
Председател: (Подпис: не се чете)
Членове: (11 подписа)
3. СПИСЪК НА ЛИЦАТА ЗА ПРИЗОВАВАНЕ
ПО Н. Д. № 1/44 г. ДОСИЕ № 5
Подсъдим:
1. Любомир Христов Лулчев, Софийски централен затвор
Свидетели на подсъдимия:
1. Трифун Кулев, София, Председател на писателския съюз;
2. Дука Паскалев - София, ул. Боянски възход № 68 - Бояна;
3. Доктор Михаил Геновски, адвокат, ул. Цар Самуил № 32, София;
4. Генерал о. з. Никифоров - площад Такев, София;
5. Стефана Димова, ул. Цар Асен № 95, София;
6. Елисавета д-р Ал. Пеева, бул. Евлоги Георгиев № 33, София;
Настоящото се изпраща на 1-ви състав на Народния съд за прилагане към дело № 1521, София,
20 декември 1944 г.
Главен народен обвинител: (Подпис: не се чете) (Печат)
