от 8 и половина до 10 и половина часа в двореца Враня
Срещата стана веднага, понеже пристигнахме едновременно. Още от вратата, където беше дошъл да ме посрещне, той почна веднага да ми говори както обикновено.
Разговорът се свеждаше към няколко теми: преговорите в Крайова, за министрите и някои мерки относително празнуването, царицата и др.
Той ми прочете телеграмите и доразправи хода на преговорите до момента. Накъсо, от всичко разбрах (а това ми стана още по-ясно и от разговора, който имах следобед и с Багрянов), че работата е вървяла по следната схема: царят е дал наставления на министрите, но те не са правили това, което им е казано, а са го изменяли на своя глава, при това Филов и Попов са давали вид, че вършат всичко, което иска царят, и затова не е имало нужда другите да го знаят. Царят е мислел, че решенията са общи на Министерския съвет, и е бил учуден на това тяхно поведение, а само когато са загазвали и трябвало да сложат отговорности, тогава са го докладвали общо в Министерския съвет. И когато са се затегнали преговорите, тези господа глупци, които мислят с краката си навярно, решили да се обяви мобилизация и да нахълтат в Добруджа... нов 16 юни! Едва са били задържани от царя, който, за да ги вразуми, ги е накарал да телеграфират това в Рим и Берлин, за да видят ефекта, па тогава да го направят. Но и от двете страни са ги полели с гореща вода и те, като мокри кокошки, са клекнали. Все същото късогледство и безпринципност! Десет години да говориш за мир и в последния момент да плюеш на всичко. Дураци* пълни!
Казах му, щом не са могли да запазят позициите си, поне няма сега защо да се джамбазят** за дреболии, защото е срамота, трябва вече да се приключва. Станахме смешни с нашите протакания. Трудният въпрос на Унгария се реши, а нашият, лесният, се протака и краят му се не вижда...
- Такива гумени глави где ги намери?
Каза ми, че получил много ругатни и писма, с които го кълнели и го заплашвали; че румънците били много учтиви и пр. Казах му да се приключва колкото може по-скоро, да се остави непременно една врата отворена, за да може да си предявим нашите претенции. Тогава минахме на въпроса за армията, която сега е време - при пробната мобилизация, да се види кои са офицери и кои - джамбази*** с народната чест и последните да се отпратят в домовете си - срамота е да се държат негодници и хайдути в армията. Той ми каза, че е говорил по повод [на] писмото, което му бях пратил преди няколко дена, с генерал Даскалов, но него го било страх да не се хвърлело петно на армията, та затова да се не вдигало шум около тия мръсотии, както беше и с аферата за гьона. Казах му, че мръсотиите вътре не могат да правят чест никому, още повече - на една родна армия, която няма ни най-малко нужда от мошеници и джамбази... Той ми каза, че добре разбира всичко това, но няма хора. Тогава му казах: защо той отлага вече три години прилагането на плана, който му искам - той, дегизиран, да тръгнем заедно из някои села и сам да чуе с ушите си как мисли народът? Защо не стори нещо да се прекрати тая срамна робия на народа, като гражданската мобилизация, да се закрепостяват работниците да работят на чорбаджиите?
- Вие знаете, че народът е завистлив, защо да не се вземат и национализират фабрики и пр. - тогава народът, като знае, че работи за държавата, ще бъде друго. Вие трябва да се облегнете на селяните и работниците и да поставите всички тия кожодери на местата им.
- Нямам хора.
- Хора има, но Вие търсите големи фирми, а те са свързани и с големи далавери - всеки от тях носи подире си верига разбойници, които са му помогнали да дойде на тоя пост и на които трябва да се отплаща с помощта на държавата... От Вас се иска един кураж - да турите десет честни и почтени хора, па макар с малки фирми; честни - да не крадат, и почетни [почтени] - да те слушат и каквото обещаят, да го правят. Три дена ще трябва да издържите напора на критиката, но след това по работата им всеки ще види, че носът Ви се е поправил и че работата си е намерила майстора си...
- Не мога, Лулчев, аз съм меланж между две епохи и не мога да работя така коренно. Това иска сили, аз съм вече съсипан. Аз съм уж началник гарата, а трябва да тичам да местя стрелките... Ето, сега щяха да се сблъскат трено-вете, ако не бях [аз], но това не мога повече да издържам. Трябва да тупам тъпана до обед, за да върви управлението на държавата следобед; аз съм се обърнал на всичко. И с калпак, и с цилиндър, и с цървули, и с туристически обуща и шпори върху тях, пояс и фрак, и всичко това - едновременно...557
Почнах да се смея.
- [Трябва] да кажете така да Ви нарисуват, тогава няма нужда да Ви се пише история... Като видят тая картина, ще разберат...
- Не мога повече, нямам хора, нямам и сили. Останал съм с един сополив Груев. Няма до кого да се допитам за нищо... Не мога повече...
- Като не можете, ще дойде някой, който ще може. Една държава и народ не може да се спре. И без петли ще съмне, но трябва да се направи нещо...
- Чувствам, че тая Добруджа ще ми бъде гробница. Ще повлече Карол крак и аз - подире му.
Това малодушие ме възмути.
- Ама това е срамота! - казах. - Вас Ви поднесоха на тепсия Добруджа и Вие пак сте недоволен. Ама то е грехота вече! Ами ако бяхте се били, бяха паднали стотици хиляди, ако сега свиквахте коронни съвети, като Карол Румънски, тогава?
- Благодарен съм, Лулчев, на Бога - така е, но и мен е тежко - няма кой да ми помага. Не мога повече да издържам. Нали видя как мислят [и какво] правят.
Тогава му заговорих за Божилов и Габровски, че и двамата не са си на мястото. Че единият е кабинетен, не знае да работи със сърцата на хората, както Недев и Казанлиев може да не са умни хора и Недев го доказа, като изтърва това, което му дадохте в ръката, но въпреки това те са хора, които разбират хората. А Божилов има връзка с първокласни мошеници и той за финансите сега е същото, което беше в политиката Кьосето.
Той ми каза, че последният се е съгласил да отиде в Швейцария...
Продължих разговора за Божилов. Па и за другите, които сега най-малко подхождат. Разбрах, че той се блазни от мисъл да има Кьосето със своята европейска култура и Луков с неговия церемониал...
Заговорих му, че ще трябва да се направи манифест, в който да се благодари на Румъния и на всички останали държави, които са ни съчувствували. Изтъкнах му, че трябва да се използва това положение, да се подчертае, както когато падна Кьосето, че ние вземаме насока нова в политиката. Тогава от балкански ние казахме, че нашият въпрос не е балкански, а европейски и ще чакаме разрешението му от Европа, както и става вече, но понеже това положение може да стане опасно при други условия, които утре може да се променят, то да се качим още една крачка по-високо. Да кажем, че ние приемаме Добруджа в името на новата справедливост, която ще претворява утре Европа, а не от тая или оная държава, като благодарим на всички, които в името на тая по-висша справедливост са ни дали подкрепа. Тая позиция е необходима, за да не дойде утре Англия да ни вземе това, което Германия ни е дала...
Той се замисли върху това... Казах му да избере форма и начин. Няма защо да се безпокои и да мисли, че ще му се смеят за церемониала - подобно нещо няма прецедент и няма следователно установения церемониал. Както и да го направи, така ще бъде. (В тоя момент говори Филов, че Добруджа е вече наша - 7.IX., 4 часът.558) Казах му да извика всички бивши мъже държавни и да ги натовари да бдят, защото [...ос] и всички трябва да вземат участие, защото той ми каза, че се е боял, че ще се омаскарим с това пред другите народи и ще се окепазим... Затова да натоварят всички с тая работа, за да представим държавата, като трябва да бъде щедър и даде много дрънкалки, а на затворените -свобода, както бяхме вече говорили. Той обеща, че ще стори това. Ще види как да го направи, да не сотне**** някой, като му казах, че и по-малко ще го лаят, като и те вземат участие във всичко. Казах му, че трябва после да помислим и за това, което трябва да става - защото парите и хлябът трябва да се вземат в честни ръце, защото е срамота в България да гладуват хора, да си недояждат...
- Разберете, че всичко е набъбнало много между офицери и македонци, има голямо негодувание.
-Да, армията боледува. Аз зная, че тя не може да се излекува изведнъж от своето старо положение, но какво да правя? Това, което ми е по силите, правя, но повече не мога... Хора, нямам, хора...
- Като ги потърсите както трябва... Тоя народ не е само от негодници и мошеници. Има и честни и достойни хора... Трябва да им се помогне да си отидат на местата. Това [е].
Тогава започна да ми говори и за своята пепелянка, която сега, не стигало другото, но му правела много въртели... На тая тема пак си поговорихме. Каза ми, че кракът му го много мъчи.
- Разбира се - казвам му, - като се тъпчете с разни лекарства - И пред мене гълташе нещо. - Вие оставете това, ами вземете за десет дни да ядете само диня, като не пиете никак вода, за да се пречистите, и тогава ще стане едно възобновяване.
- Това е отлично и ще го направя - каза той. - И това е близко до ума - и започна да си съобразява гласно, че наистина щяло да стане пречистване. Казах му, че нека се издума пред мене и да си каже каквото има или да го изпсува, но, като ги свика след малко Филов и Попов, да държи ясен език и решително. Значи да употреби днес за информация и ориентиране из всички страни (смени се правителството в Румъния), а после да действуват бързо и решително, като не правят въпроси на дреболии, щом като са изтървали важното, но непременно да си оставят една врата за предявяване [на] претенции, и то с арбитър, пък тогава ще видим кой на кого ще има да дава. Вчера говорихме и с Багрянов, че ако се вземе по-рано и се засее, Добруджа дава три милиарда лева жетва и че ще си наплатим всичко, което ще ни искат румънците. После минахме с царя на някои второстепенни въпроси.
Една констатация трябва да се има предвид сега: общо понижение на нивото - материално и морално, поради войната. Това е в целия свят,това е и в нас. Другото, което също така трябва да се отбележи като основно положение, то е неуравновесените идеологии, които се борят за надмощие в света: болшевизъм и националсоциализъм, либерализъм, демокрация. Понеже още никое не е взело надмощие, всяко «-филство» е още опасно. Трябва да се пазим от това. Ние имаме всичката свобода и възможност да се отдадем на стопанско разширение, организирание и военно подготвяне.
Като пишех това след два дена, дойде и известието за подписването в 3 часа и 20 минути [на] договора между България и Румъния за Добруджа. Имаше крясък до [... ] и още повече ще има. Слава Богу, че изтраяхме докрай, да не окепазим хубавата идея за мирна придобивка с някоя бай-ганьовщина, Бог да ни пази! Стана най-после това, което им се каза - че България ще си вземе
Добруджа по мирен начин, без война! Някога се смееха и подиграваха - сега вече дано повярват, че за Бога е всичко възможно! Бог да ни пази и помага!659
____________________________________
* дураци (рус.) - глупаци. (бел. М.И.)
** джамбазят - от *** джамбазин - препродавач на коне, обикновено крадени,
измамник с крадени неща, при което много се пазари. Джамбазите продават откраднати
коне, а тогава конете за войската са живата сила за конницата в боя и за обоза с
хиляди конски каруци. Джамбазят се - пазарят се, за да измамят. (бел. на съставителя
на «Изгревът» Вергилий Кръстев)
* да сотне (от фр. sauter) - да скочи. (бел. М.И.)
