(90) Разговор с Царя на 16.IX.1940 г.* в Стоянови, от 9 и ½ до 11 ч
Царят ми описа събитията, които станаха след подписването и опита преди това да се обяви мобилизацията, а след това - впечатленията си от демонстрацията.
- Изглежда, че ги преварихме - каза ми той. - Мнозина бяха още с маски.
Описа ми поред лицата на Цанков, Мушанов, на Стойчо и пр., как са изглеждали, какво са му казали и пр. Каза ми, че унгарският дипломат изглеждал като човек, който е купил вехт автомобил за по-скъпо, като види други, който е взел нов и хубав-техният арбитраж и нашият без арбитраж... Разправи ми свойте впечатления от Стефан и пр. Радваше се, че криво-ляво минало и че опасността, която щеше да избухне в нас, отиде в Румъния и Карол плати... Запитах го кога мисли да прави помилванията. Каза ми, че смята на 3 октомври. Казах му да не отлага повече и да има предвид народа, а не тая шарена тълпа, която го заобикаля, и тогава му заговорих, че трябва да държи за Русия, понеже тя ще бъде в бъдеще тука, а не Германия - виждах, че това никак не му изнасяше...560 Заговорих му за спекулата, която и без война се шири и народът ни се измъчва. Че това е срамотно. Че е грехота сега, след като се види, че Мажино не даде никакъв резултат, ние да продължаваме да заравяме милиарди в земята с укрепления на турската граница. Нека се правят къщи с тоя цимент, а не дупки по границата. Нашата армия е с настъпателен дух и няма защо да я превръщаме на къртици... и пр.
Особено за народа му говорих.561 В неговото съзнание хлябът и маслото, олио[то] имат друго значение, отколкото в нашето. Срамота е в София да се яде мухлясал хляб! И при това - на такива цени. Няма защо да се държат арестуваните в Рибарица и там да ги карат с бой да четат молитва... Това е садизъм. Народът е основата... Той трябва да мисли за тая основа. Да не става нужда Симеончо да сяда на таралежи...
Заговорихме за Симеончо и оттам - за караницата му с царицата, с която на 13-и т.м. е имал една ужасна разправия... Говори ми подробностите. Казах му, че тя е проводник на тия, които не го обичат, а не че тя самата не го обича и че е по-добре той лично да страда и държавата да печели, отколкото на него да му е добре, а държавата да губи. Че той не трябва да се кара с нея, а да се помъчи да й обясни, че я обича независимо от това как тя се държи с него, защото разбира нейното състояние. Разговорът е много интимен, отнася се до децата, личните отношения и пр. и не ми се иска да го запиша, защото писаното може да попадне в много ръце. Бог да ги пази и им помага!
Обеща ми да се бори със спекулата, да стори нещо за отстранението й, а също му говорих да се откаже от плана да възпитава принудително младежта и му обясних, че при сегашното състояние, когато се борят разни доктрини за надмощие в Европа, по-добре [е] ние да не взимаме никоя страна, а да направим синтез от всички системи - болшевизъм, либерализъм, националсоциализъм, фашизъм и др. Да не събираме на едно място и гнилото, и здравото, защото ще има реакции и лоши последици. Обясних му, че трябва да се възпитава младежта и че това може да стане без милионни разноски - и за пример му дадох какво би струвало, ако си зададат за цел да учат децата на точност, и в учрежденията, а също и в целия живот на държавата. Това няма да струва нищо, [а] ще даде отлич[ен] резултат, защото точният човек трябва да бъде съобразителен и по тоя начин нашият народ може да придобие ценни качества и пр. Той се съгласи с това и обеща да стори нещо по тоя въпрос. Говорих му държавната система как изопачава всичко в нас.
- Например - казах му - сега млякото струва, като го носят вкъщи, 6 лв. Ако не ти харесва - сменяш млекаря. Сега ще отварят Дирекция за млякото, ще турят директор с 10 000 лв. заплата, поддиректор - с 8, помощници и пр. - с 3, 5, 4 и пр. хиляди, и всичко това ще се трупне на млякото. Резултатът - цената му ще стане 8-10 лв., ще бъде най-лошото и няма да можеш отгде да вземеш по-хубаво... Това значи в нас, в България, социална грижа и подпомагане...
Той се съгласи, че това сега е така. Говорих му в тая насока доста много. Какво ще направи - негова работа...
Разправяше ми, че Симеончо не давал да целуват сестрата, която се занимавала с него. Майка му питала тя ли да я не целува.
- И ти.
- Ами кого да целувам?
- Целувай лакеите...
Днес, 20.x, дойде Свилен, че го изпратил Царят да пита дали да се оперира от апендицит. Заведох го при Учителя и там той му каза какво да прави. На излизане, понеже не целувна ръка, аз го хванах за врата и му казах на шега, но и на истина:
- Целувай ръка, прасе такова!
Учителят се изненада от езика и жеста ми, но ми се видя много дебелашко и неговото държание, макар че външно беше крайно учтиво. А той си каза:
- Извинявайте, аз не знаех как да направя, много се смущавам. И сега съм целият с пот.
А навън ми каза:
- Като тръгвахме, идеше ми да бягам, да не отивам... А той-такъв кротък човек...
- Духовете искат да бягат, не ти - казах му аз...
- Свини (кожодери), всички ще има, но поне да ги оставим настрана и да работим за народа - казах аз.
- Да, свине винаги ще има - каза царят. - Ние ще ги оставим настрана.
______________________________ * В машинописния препис на дневника си Любомир Лулчев е написал дата 16.XI.1940 г., а над нея е добавил на ръка: 16.IX.1940 г. (?). Това е вярната дата - по-долу се говори, че царят смята да прави помилванията на 3 октомври. Вж и новия параграф, който започва с «Днес, 20.IX., дойде Свилен...» (бел. М.И.)
