Някога хората без да искат казват истината. Професор Моллов (бивш министър) в «Пряпорец» (бр. 85,17 април) пише статия под горното заглавие. В България - казва той - се създаде Демократическият сговор119 - велика обществена сила, това не е друго, а великолепен «Голям храм» - нещо като готическите средновековни събори, като «Ап. Невски». В тоя храм трябва да влязат всички. Престъпно е да се отбива човек в някой византийски параклис, каквито уважаемият професор наблюдавал в Месемврия (непременно там, и нигде другаде). Професор М. като библейски пророк вика: «Или в голям великолепен храм - в сговора, гдето има място за всички добри воли и начинания, или ще се върнем във византийските черквици на Месемврия, да мечтаем за византийските принцеси (непременно за принцесите, за нищо друго)» и да не съзираме, че новите условия на живота искат нещо ново - по формация, по дух, по метод, па даже и хора». И представете си, и нови хора! Тия хора във великолепния храм ще докажат, че 9 юни не е епизод в нашата история, а е велик революционен момент - излизане от мъничките черквици и влизане във великолепния храм - в сговора, в демокрацията. Разбира се, че всичко това е тъй, както го пише професорът. Каква мъдрост, какво проникване, едва ли не в метафизи-ческите глъбини на родната ни история. Чудно дивни открития от ден на ден стават в нашата страна сред народа ни, особено сред ръководителите му -сговористите.
Девети юни е велика дата. Как не - тя е най-великата дата в новата ни история. От 9 юни се започна нова ера - потече мед и мляко в нашата страна. Построи се великолепен храм, който лежи върху картечницата и винотовка-та... Това не е храм, мислим ний, а картонен дом, който, ако не е стражата, ще се разлети в пух и прах в миг. В тоя храм има не една икона, а много, и то все чудотворни. Непременно там е иконата на Ивана Рилски, който предрекъл мъченическата смърт на «диктатора», според светите старци, както писа в. «Слово» на времето.
В тоя храм изглежда няма място за свободната мисъл, за свободната съвест. В тоя храм владее не безличието, безжизнеността на «византийските черквици», а шествува синодалният инквизитор. В тая демократическа сила ще остане, възможно е, само попщината и десетина души владици, а всичко друго ще отиде другаде, защото това не е храм, а е инквизиционно съдилище...
Народът - широки трудещи се маси - хората на мисълта - всички тия хора отдавна са оставили без съжаление разни храмове с мъртвите кости, с модерни или във византийски дух икони. С храмове имат работа погребачите на мъртъвци.
А.
Б. Р. Горната статия изразява частния възглед на г-н А.
