ВК: Разкажи ми за Георги Радев, т. е. за Жорж и екскурзиите с него. ПГ: От всички наши братя досега най-интелигентен, висококултурен беше Жорж Радев. Знаеше няколко езика, преведе романа „Закони" от английски, знаеше френски и немски, руски и английски. ВК: Добре, но защо превежда той Бо Ин Ра? ПГ: Той написа една много хубава работа - „Учителят говори". Той преведе Бо Ин Ра, защото е окултист. ВК: Да, но Учителят казва за Бо Ин Ра, че е окултист на Черната ложа, обърнат с главата надолу. Нещо друго спомняш ли си за Жорж Радев? ПГ: Ние знаем, че той е най-интелигентният човек от нашите братя. Той свиреше на виолончело, знаеше езици и беше превел „Закони". Написа книгата „Учителят говори" и още много други изречения от Словото на Учителя вадеше.
Беше много слаб, извънредно слаб, просто кости в една кожа. Веднъж при чешмичката на 7-те езера на Рила стоплихме една тенекия вода, да се окъпе, щото той не можеше да я повдигне, нямаше сили. Тогава язовир „Бели Искър" не беше построен при Мусала. Те минаваха направо, сестрите му носеха раницата, защото Жорж е слаб, не може да си носи дори и раницата. Веднъж направо от Мусала слязоха долу и по една пътека излязоха на „Рибните езера", като сестрите го водеха, защото беше много слаб. Те му носеха и ризи за преобличане, храна и всичко, което планината изисква. Решили, че трябва Жорж да се изкъпе и му стоплили една тенекия с вода при чешмичката, а пък Минко Тотев, съпругът на Станка и Иван каруцарят му прислужват. Жорж се съблякъл съвсем гол и чака Минко да му донесе затоплената вода от чешмичката. А пък Минко никога не се забързва. Той е много бавен. Изобщо, каквото ще да стане, той не бърза никога.
С Минко ние преминахме цялата Стара планина, като започнахме от Курило, зад Курило първата спирка, и оттам като тръгнахме по билото на Стара планина, че стигнахме чак на Гьозикен. В Сливен, като ме видяха колегите ми там, гимназиалните учители...
Имаше един, който беше директор в Годеч (аз бях в Годеч учител, че се познаваме), той като ме видя, каза: „Пеньо, не те пущам по никой начин, ще ми останеш тук на гости." И ходихме на Тунджа да се къпем. А там, на Тунджа, имаше кабриолети и Минко се пазари с едного да се качи, а пък после каза: „Няма да се кача аз, пеша ще отида." И файтонджията се разяри и тича да го бие, но аз хванах файтонджията и рекох: „Той ми е другар, по никой начин няма да го биеш." На Минко му се бяха видели много парите. Иначе съм прекарал много добре. Той все е яваш, така, бавен. Той ни заведе чак при сестра си в Бургас и там се разделихме вече. Дотам бяхме все заедно. Той остана при сестра си на гости, пък аз се качих на парахода и отидох във Варна. Във Варна като отидох, там Стойна, една наша сестра, ме заведе на Аладжа манастир, за да го разгледам.
