ВК: Показвам ти една снимка - тук е Учителят на Бивака, до Него е дядо Благо. ПГ: Дядо Благо, който е бил редактор на детски списания, като се събереше с наши хора, с Учителя особено, пущаше много шеги и Учителят много го обичаше. Когато той се помина, Учителят го съжаляваше много и казваше: „Той не трябваше да ходи на погребението на другаря си, защото беше много студено и там изстина и си замина от пневмония." ВК: 3начи той отива на погребение, изстива и след това си заминава. ПГ: Той отишъл и настинал и се помина. И когато го носеха с носилото, минахме покрай салона, Учителят излезе и вдигна ръка да се сбогува с него. И след това три беседи Учителят изнесе в негова памет и каза: „Аз запалих на дядо Благо три свещи, защото го обичах!" Като смяташе беседите за свещи.
ВК: На тая снимка Учителя Го виждаме така, доста сериозен. ПГ: Учителят, всякога, когато се приближаваше Лулчев до Него, Той ставаше много сериозен, защото Лулчев беше на Царя съветник и Учителят бе казал за него: „Каквото му кажа да каже на Царя, той не казва моите думи, ами казва свои думи." Значи-лъжи. И затуй, когато се доближеше Лулчев до Учителя, Учителят всякога се нервираше.
ВК: Аз виждам как тук Лулчев Го така оглежда, изкушава Го, а Учителят е сериозен. ПГ: Защото Лулчев всякога придружаваше Учителя. Той е много добър писател и фотограф от авиацията. Той ме е учил на фотография. Той е добър фотограф. Той е високоинтелигентен. Лулчев ме е канил на обед у тях и после аз го попитах за убийството на жена му, понеже той има малко ясновидство. „Аз предупреждавах Гела (жена си), да не вика Тимеви (майката и дъщерята, които я убиха), че „тези жени не са добри, не ги приемай у дома. А ти, като ме няма тука, вземаш да ги каниш тука, да ги гощаваш и т. н." Аз съм я предупреждавал много пъти, да не ги вика, обаче аз предвиждах, че те ще я убият. И виждах." - „Ами като си ясновидец, защо не помогна да не убиват Гела, жена ти?" А пък той каза: „Знаеш ли на какво прилича моето ясновидство? Имам бинокъл и гледам отдалече как убиват жена ми, обаче в момента аз съм физически далеч. Аз предвиждах и я предупреждавах жена си, да не ги вика. А тя не ме послуша и затова те я убиха. Карма."
ВК: Сега искам да ми разкажеш един случай горе, на Рила, когато сте били с Учителя и какво каза Учителят за така наречените „Упанишади", когато покрай Учителя минал Лулчев с цялата група. ПГ: Имаше един голям камък долу, при „Охлюва", всички наши братя го знаят. И този камък нашите братя казаха, че „ще го дотъркаляме, да отиде до долу". И няколко дена с лостове го помествахме, бяхме донесли чак от долу дебели лостове от изсъхнали дървета от първото езеро. И както и да е, успяхме камъка да го залостим и да го турим, където Учителят искаше. И веднъж, като се нахранихме, всички си отидоха да си спят из палатките, пък аз всякога вземах брадвата и отивах да сека клекове. ВК: И сте застанали там до скалата и минава Учителят. ПГ: То беше в следобедната почивка, ние двамата с Учителя бяхме долу при скалата, при тази голяма скала и се видя, че излязоха Лулчев и тъй наречените „Упанишади". Това са негови привърженици, от 1 до 30 души отидоха. И Учителят, ядосан, каза: „Това не е простено в едно общество. Като иска, да създаде свои хора, а не да ги дели тука от Братството. Ние сме тука едно общество, вече отделени, а пък той от нас пък си дели и ги нарича „Упанишади"." ВК: А какво е това „Упанишади"? ПГ: Това е стара индийска книга, старо индийско общество, да. ВК: И Учителят беше много недоволен. ПГ: Че той дели наши братя и сестри и ги нарича с ново име.
ВК: Ти беше споменал, че Учителят казал още: ако иска да създава общество, да отиде на друго място, както Михаил във Франция. ПГ: Както Михаил във Франция си създаде, без да четат беседите на Учителя. ВК: Да отиде на друго място, а не тук. ПГ: Да дели хората от Братството. Затуй Учителят се ядосваше от него. ВК: Защото те, освен на Рила, така беше и на Изгрева, така ли? ПГ: Виж какво, той каза една дума за него, но то е срамно да го кажа... Но той е добър хиромант. Познава много добре ръката на човека. Щото брат Лулчев е високоинтелигентен човек и не е некултурен човек и затуй е военен авиатор, и още повече пък и фотограф, аеро-фотограф.
Учителят беше много недоволен от него, че той дойде при Учителя и каквото пита Царят, „аз му казвам, а той не казва моите думи, които аз съм казал, а говори от себе си. Той се има за учител и изменя думите ми." Това Учителят го каза: „Аз не съм казал така това, което той предава на Царя." После, той гледа сестрите, уж им гледа ръцете, а пък ги използва иначе.
И затуй през 1932 година ние отидохме само мъже на Рила и всеки имаше свои отговорности. Имаше един брат, ама аз му забравих името... а, сетих се - Иван Дойнов, дето имаше две дъщери. По-малката беше оженена за един инженер, Кючуков, който е преподавател там, в това училище, строително, земеделско ли, как го думат това, на ул. „Граф Игнатиев", при моста, голямото училище. Та, като умря малката дъщеря, там отиде по-голямата дъщеря на този наш брат, да помага. Понеже е много добър този брат, дадоха по-голямата: „да не го изпущаме, дай да дадем" - и ожениха другата си дъщеря пак за брата. Вестниците писаха за този случай с възмущение.
ВК: През 1932 г. вие отивате на езерата, така ли, една група: Учителят, Лулчев, ти. ПГ: Ние отидохме само мъже, без да има някоя сестра, и си разпределихме работата. Този брат, на когото, казвам, дъщерите му се ожениха за нашия брат, и обществото, вестниците се повдигнаха, писаха: това е срамота и законът не позволява да оженят, като умре едната сестра, че да оженят другата за същия брат, чак обществената преса се занимава с този въпрос, той също беше с нас. ВК: И сега, разпределихте си работата. ПГ: Разпределихме си работата. Един ще бъде готвач, един ще му помага, пък на мене възложиха аз да се грижа за Учителя, да стопля вода и на обед да занасям по една тенекия гореща вода и една кофа студена вода. И аз си свърших работата и отидох и казах: „Учителю, готова е вече банята, часът е 12."
И Учителят си имаше едно специално място, така, в клековете, това Му беше скришното място, и отиде да се къпе. Ха да излезе Учителят, ха да излезе Учителят - не излиза. А пък една кофа вода, колкото по малко да я сипва, толкова много да се бави, бави, пък че не излиза - и полека, така, надникнах, да видя какво прави Учителят. И когато Го погледнах, стигнах вече до Него, така близо до Него, Го погледнах, гледам Го, Той клекнал, Учителят, и се пере. И мен ми стана мъчно, че 7 братя ли бяхме, забравих колко бяхме, и отидох и казах: „Учителю, оставете, моля Ви се, аз ще Ви изпера." - „Ами и аз, каза, мога да пера" - и продължава да пере. Аз пак: „Учителю, моля Ви се, оставете това!" Най-после Учителят ги остави.
А пък отстрани чакаше Лулчев, имал нещо да докладва на Учителя. Той е царски съветник. Обаче като си тръгна, Учителят много силно се нервира, възбуден до крайна степен, и каза: на Лулчев: „Пътят, по който вървиш, няма да те изведе на добър край, туй да го запомниш!" И го повтори Учителят това изречение, много пъти го повтори. „Слушай" - той иска да каже нещо и Учителят го пресича. „Пътят, по който вървиш, няма да те изведе на добър край! Ти не вървиш по добър път! Ти си една горда душа, която трябва да се смири!" А той иска да каже нещо, Учителят пак му казва: „Пътят, по който вървиш, няма да те изведе на добър край, туй да го помниш!" И не му даде, на Лулчев, да каже нито дума. Учителят отиде в палатката Си, а и той - след Него и си отиде, защото Учителят не прие, той видя, че не прие вече да говори. ВК: Това е един много важен разговор. ПГ: Да. Важен е.
