8. СЛОВО ЗА УЧИТЕЛЯ

1959 г.

Какво ни остави Учителят?

Когато дете се ражда на земята, всички се радват: родители, роднини, приятели и познати. Всички му пожелават: да е живо и здраво, да расте и порасне, да стане голям, богат, учен човек. Никой нищо не иска от него.

Когато човек напусне земята и замине за отвъдния свят, всички се питат: какво ни остави той, какво даде на човечеството?

Ето, изминаха се вече 15 години от заминаването на нашия обичен Учител и мнозина още продължават да се питат: „Какво ни остави Той? Какво даде на човечеството?" - Всички Му искат сметка. „Пари, сребро, злато?" - Не, това не е предмет на Неговата дейност, нито стимул на Неговия живот. - „Тогава някакво богатство?" - Да, остави Той неизчерпаемо богатство: Алхимията на новия живот.

Материята Той одухотвори, духът въплъти, а Бога прояви, като даде път на Божественото в света.

Какво още даде Той?

- Новият символ на вярата: вяра в живия хляб, слязъл от небето, градивен материал за всичко живо - на живия човешки организъм.

- Вяра в чистата кристална вода - носителка на живота, чрез който се втичат ония възвишени и благородни чувства, да хранят и укрепват човешкото сърце.

- Вяра в свежия, чист кристален въздух, който слиза от високите върхове, за да храни човешкия мозък, проводник на светли, възвишени мисли.

- Вяра в оная необятна светлина, която прониква цялата вселена и достига до последната жива клетка - клетката на човешкия организъм. Така тя го превръща в светящ човек, представител на новата раса - шестата раса, идеал на съвременния човек.

Какво остави Учителят на младия човек?

- Той му посочи правия път - път тесен, възходящ и красив. Даде му и методи, как да върви в този път. В правия път да върви без отклонение; в тесния път със самоограничение, за да познае безграничното и великото в света; във възходящия път - без умора, а в красивия път - с истинска вечна наслада.

Даде ли нещо на човека?

- Заветът на любовта, да живеят в името на онази любов, която расте и се усилва, но не отслабва; която се чисти, без да се размътва; която постепенно се осветява и забравя някогашния първичен грях.

Даде му и задачата:

- Себе си да самовъзпитава, а децата да възпитава.