7. ВИДЯХМЕ ГО НИЕ

Стихотворение

Видяхме го ние и в трите свята -
навсякъде един и същ.
Видяхме Го планински връх -
гигант могъщ,
опрян на Бога - канарата,
опора здрава на земята.
И грееше от светлината
и с блясъка на дреха чиста.
А погледът Му беше благ, лъчист.
Видяхме Го как изправен
посреща страшни урагани,
изпратени да Го сломят
и стъпката му твърда крепка
от пътя прав да отклонят.
Видяхме го спокоен, тих,
да среща кал и хули
и на тълпата воя лих
не го засегна -

над тях блестеше с нова сила
недосегаем и велик.

Видяхме Го - Той извор беше
бездънен и кристално чист.
Със свежите си струи
душите ни поеше
и с нов живот Той всякое сърце
изпълваше.
Затуй и старец, и дете,
хиена злобна и сърне,
и мравка, гълъб, тигър, слон,
към онзи стръмен склон,
отдето изворът безспир
изпраща бистрите води
се стичаха без ред,
пиеха и даваха обет -
да бъдат като Него те
изобилни, щедри.
А Той ги гледаше усмихнат, благ
и за всички беше
Учител и баща,
и вяра, и надежда,
и близък, и далечен,
и води ни по пътя вечен,
безкраен,светъл, нов
на Мъдрост, Истина, Любов.
Видяхме Го -
Могъщ, Любим,
като Баща и благ, и строг.
Видяхме Го - Той
извор чист, обилен и богат,
с живителни струи
Той къпеше душите ни
лъч светъл в непрогледен мрак.
Но ето че ръка злосторна
намери се и хвърли камък
да спре свещените струи.
Човече, водата що извира
от земните недра,
с човешката си сила
ти можеш ли я спря?
А вятърът, що вее
и слънцето, що грее,
ти можеш ли ги спря?
Тогава как посмя
с злосторната ръка
ти камък да запратиш
към бистрите води?
Но да ги затулиш, човече, не успя -
че буйната вода
по-мощно се разля
нататък в равнината
и плодните градини, ниви и поля,
дари ги с благослов - Божествена
Любов.

А изяви се Той
и в най-великия от всички светове -
света на мисълта
и като сеятел светъл
семена безброй
разсея по земята -
в душите ни и в сърцата
великото и мощно Слово
на правда, истина, любов,
на мъдрост и на живота нов.
И с грижа нежна всяко семе
отблизо Той следеше
и благослови ги, възрасти ги
с обилен сладък плод.

Видяхме го и благодарим,
че изяви се Той -
един и същ, и чужд, и свой,
и вливаше ни подтик смел
за подвиг вдъхновен
да ходим в пътя Му свещен.

Видяхме Го в Светлина
Неземна озарен.
Видяхме Го Сам светещ, чист
в блясък от лъчи -
видяхме Го и Той за нас
тогаз и в Вечността
е Път и Истина, и Живот.

Замислено от мен, но не говорено, поради особените условия, при които се намираше тогава братството - през 1958 година.

София - Изгрев.

Паша Теодорова.