2. ЧОВЕШКАТА НАУКА И БОЖЕСТВЕНАТА НАУКА

Учителят продължаваше да пътува из страната и ние слушахме с интерес Словото му, което разкриваше пред нас един нов живот, основан на принципите на Любовта, Мъдростта и Истината, но не тази любов, това демагнетизирано понятие от нашето ежедневие, тази Мъдрост, която надхвърля границите на обикновеното знание и една Истина, която те прави свободен. Бяхме млади, ентусиазирани, готови да претворим в дело идеите на Учителя. По-късно разбрахме, че това е доста трудна работа.

Някои от нас се отправиха към висшите учебни заведения, други започнаха някаква работа или занаят, но за отбелязване беше, че повече бяхме хора от средната, даже и под средната класа в материално отношение. Изключение правеше есеистът и художествен критик Кирил Кръстев - баща му беше книжар и издател, но след университета той не се задържа в нашите среди.

В София, естествено се отзовах на „Опълченска" 66, където Учителят вече беше започнал да изнася лекции и бяха започнали да излизат първите негови отпечатани беседи. Събрахме се доста млади хора и той на всеки от нас каза: „Рекох, добре е да запишеш химия, ти естествени науки, ти медицина, ти финансии, педагогика, музика, литература... и т.н. Тези, които нямат възможност да следват, ще се самообразоват. Как ще изучавате Божествената наука, ако обикновената не знаете?"

Имах навика, в университета, на масата, на която седя, да оставям томче от някоя беседа и в почивките отдалеч наблюдавах дали някой ще прояви интерес. Един ден един фин, деликатен студент, взе томчето и се зачете в него. Приближих се. Попита ме може ли да му го дам за няколко дена. Следващата седмица ми го върна с молба да го заведа при този философ. Този младеж беше Борис Николов. Защо после този умен човек напусна научното поприще и стана мозайкаджия, не разбрах. Верно е, имаше тогава едно такова настроение да слезем до народа (повечето от нас бяхме бедни студенти, сами се издържахме и си помагахме той с каквото може) да основаваме кооперации - организирах обущарска, но майсторът се оказа некоректен и аз трябваше да плащам. Други отидоха на село да помагат в полската работа. Всичко това е описано. Идеята „Благото на един е благо на всички и благото на всички е благо на един - казва Учителят - но хората още не са готови да я реализират!"

През 1922 година присъствах на събора в Търново. Тези събития също са описани. Там се чувствахме като в ангелски свят.

Когато се закупи мястото над Борисовата градина, 10-15 души, заедно с Учителя, се установихме там на палатки. Това беше първата школа. Бяхме Никола Нанков, Кирил Икономов, Борис Николов, Стоян Джуджев, Кръстю Турлешков, Георги Томалевски, аз - Тодор Попов. /Другите не помня - бел. на ред./ По-късно се построи салонът, стаята на Учителя и мястото бе наречено Изгрев. /Атон на староегипетски също значи Изгрев./