3. СЪБОРЪТ ПРЕЗ 1920 ГОДИНА НА ПАСПАЛАТА

Надка: През 1920 година ние бяхме в отделенията още, деца. Айтоското братство кани Учителя на гости в Айтос за Петровден. Защото празникът Петровден никъде в България не се е празнувал. Баща ми по свой почин и приятелите от Айтос, там на 5 километра от града има един връх, Паспалата, който се нарече Петровски връх. Там всяка година се посрещат приятелите от Айтоската околия, от Бургас идват там и в името на Учителя на именния му ден се празнува този ден. В 1920 година поканват Учителя на именния му ден да посети Айтос и отсяда у Габровски, защото ние сме живели под наем, в нашата къща имаше много деца. От Бургас идваха приятели срещу Петровден, а у сестра Габровска беше най-тихо. Те две сестри и съпругът й имаха стара къща с две стаички, след туй направиха хубава голяма къща. Но Учителят го прие тати. там, у тях. Намери за най-удобно там, защото е най-тихо и уединено и той през целия ден беше си спокоен. Учителят спокоен и баща ми с него. И срещу Петровден ще отидат на Петровския връх, там се събират всички приятели от цялата околия. Те се събираха по много - по 500-600 души от нашата околия и повече бяха. Даже до хиляда души бяха в миналото. От селата. Само от Айтос 100-150 души бяха. И ще тръгват. Но през нощта се изсипва пороен дъжд. И брат Паскалав, Кирил Паскалев, ако помните - доктор, един наш брат имаше тука, той е синът му, а неговият баща - Паскалев, началник на пощата в Бургас, идва у дома и казва: „Брат Георге, няма да може на Петровден да отидем на Паспалата." Тати казва: „Аз отивам, пък вие сами ще решите за себе си." И се облича тати, взема чадъра и отива у сестра Габровска. Брат Епитропов и други много гости са у брат Божил. А брат Божил е брат на сестра Василка Иванова, която беше при Учителя много години. Той е в стара къщичка, но в салона там вече се събирали мамини и брат Божил, там, колкото гости имало и брат Епитропов запалил фенера, запътват се, но като виждат - извива се дъжд, се отказват. А тати минава през брат Божилови - има комшулук, казваше се така и в сестра Габровска отива. Като се качва по стълбите, Учителят отваря вратата и казва: „Дойдели, Георге?" Казва: „Дойдох, Учителю." Затворил вратата Учителят. След 5-10 минути изтрещява гръм и отваря вратата, казва: „Георги, я виж, погледни на северо-изток, какво ще видиш?" Пък било мрачно, дъждовно време. Казва: „Учителю, един лек кръгозор вече се изяснява." Затворил вратата Учителят пак. Още по-силен трясък след 5-10 минути. Отваря и казва: „Георги, я провери пак." Казва: „Разширява се кръгът, Учителю." Трети път влиза Учителят. Минават пак десетина минути, изтрещява се много. В това време Учителят отваря и казва: „Георги", ама запретва си панталоните, крачолите долу и казва: „Да тръгваме." - „Да тръгваме, Учителю." И тръгнали. Брат Епитропов му казал: „Брат Георги, не е писано да ходим на Паспалата, на върха тази нощ." Пък тати му казал: „Като имаме Учителя и тебе ли трябва да уча?" И тръгва тати и Учителят и другите с фенера, а другите по-късно, почакали да утихне дъждът. Татюви с чадърите тръгват.