4. БРАТСКАТА НИВА

Надка: А вън от града има една чешма - Балар-чешма. Айтоското братство, понеже идваха все у дома, намират се в една къща, не можем да посрещаме и изпращаме. Обаче не е достатъчно да се срещат приятелите и решили да се направи една къща, тъй една нива да се закупи, да направят един братски дом, където сега е къщата на Братската градина. И този брат Димитър Арабаджиев /ето този, на снимката/, има нива близко там някъде и казал: „Аз давам голяма нива, има кюнк с вода, можем да я разработим и да направим нещо." И тати, всичко това, когато били на тази чешма - Балар Чешма, казал; „Аз, докато с Учителя не говоря, не поемам нищо още, никакъв ангажимент не мога да предприема и да ви дам." И тогава седнали на чешмата да си починат малко, защото е доста далечко и тати казал: „Учителю, мога ли да ви попитам нещо?" - „Може, Георге, кажете." - И му разправя, че така и така, Айтоските братя от цялата околия и от града искат да се направи нещо, където да се събираме пак в Името на Бога, в такъв дух, нали, не съм била там да възпроизведа разговора. И тогава Учителят казал: „В какъв дух искате да се направи, кое ви накара това да си направите?" И му казват, че искат да се съберем, да си общуваме и така. Той казал: „Ами с каква цел я искате?" - „Искаме я", казал, „когато някой пътник, след като изградим и постигнем това, някой пътник мине - странник късно, да намери там едно чайче с хляб и сиренце, да си почине и да си отмине. И когато брат или сестра искат на уединение, в размишление, в молитви месец или десет дни, да заповядат там, да се подвизават." - „Божествена ви е идеята, ще я имате." Тогава казал, еди кой си брат иска да даде нива. - „Почакайте малко. Има време. Тя ще дойде, но не там."

Минава, колкото минава, сестра Василка е вече в София, отиде да учи плетачество, защото бяха решили да не женят младите сестри на времето и братя. И кака Василка, тя в София, казала: „Учителю, викат ме в Айтос братята ми, ще правим подялба." Бащата, майката умрели вече. На сестра Василка се пада тази нива от 30 декара и на брат Божил се пада там яхър било това и една стаичка, стара къща на него се пада, а друга част от двора - на другия им брат, който не е от Братството. И идва в Айтос кака Василка, правят тази делба и се връща в София. Може да е говорила с баща ми, но не знам какво са говорили, отива при Учителя. Учителят казал: „Василке, в Айтос Братството иска да прави Братска Градина," Тя казва: „Учителю, аз се чудя какво да правя. Не ми трябва тази градина." - „Тогава отиди до Айтос." Тя отива в Айтос. Отива при баща ми и казва: „Бай Георги, така и така. Аз подарявам моето място на Братството за Братска Градина." Тя била изоставена, камънаци и прочие. Събираме се ние, като деца ни е водил баща ни с кофички да събираме камъни, едно дере дълбоко има там. Не само ние, но нас, цялото семейство, от училище се връщаме и казва: „Хайде сега." Мама, той и ние всички, бяхме седем деца, всички отиваме на градината и носим камъни, изнасяме и всички други братя със своите деца, всичко чистеше. За не много време се изчисти мястото. Събират се сега братята. Трябва да изорат мястото, да се разорава вече. И събрали се в Айтос, в Салона, където било събранието и почват да решават, Тати взел да дава идеи. Един брат земеделец казва: „Георги, ти знаеш да връзваш пръсти, ние имаме думата, за оране на нивата." Сега гледат колко хора са. Не са достатъчно рала, за да може да се изоре. Тати казал: „Аз хващам две рала отделно." Брат Божил казал: „И аз хващам толкова." Друг казва: „Аз..." Обадил се този брат, дядо Станко се казваше: „Изорана е нивата." Ха-ха-ха. Отива тати, няколко дни преди да се оре още нивата, той вечер там, в неговото място почва молитви, там се свива, вземал си балтон и някое одеалце - там ляга, там става и все в молитви, защото се започва такава духовна работа. И как даже не помни много хубаво, но сънувал сън, че един от Бургас - беше архиерейски наместник ли, такъв като владика, не владика, но близко - епископ ли е бил, вижда го там. Но в туй време, тати като бил там. от много страни излезнали големи кучета и се насочват към него, към баща ми. Обаче таз светец, той го оприличи на него, някой духовен дух дойде и той помогна и пръсна тези кучета и се поправя положението. В.К.: Това е насън. Надка: Насън. И минават няколко дни, тати е там вече. Еди-кой си оре нивата. Той нощува там. Рано заранта, тъкмо ще се съмва, от Тополица един брат, Георги Касаиванов, тръгнал със своята каруца за оране. Той първи влиза в градината, в мястото. Но тати, като седял тъй, той все ставал рано, и чува, че се свири „Благославяй, душе моя, Господа". Той много я пееше и хубаво с уста свиреше. Чува баща ми в тишината и казваше: „Никога няма да забравя този момент. Зарадва се душата ми, че идват вече приятели." Дойде той, още другите не. Казва: „Бай Георге, нека аз пръв да туря ралото и да отворя браздата."-„Много хубаво, брат." И тъкмо заорава той, и идват вече от тук от там, събират се не знам колко рода. И за няколко дни, не знам течно колко време са орали, изорала се нивата и тогава решават какво да сеят и да направят една малка колиба, обикновена, в лозята каквито се правеха. И там този, вуйчото, който разнасяше писмата тук на Изгрева, той беше на Гради роднина, брат Васил, той дойде на градината. И почна се вече. Решават и почват постройката. Тези подробности не мога да ви ги предам, защото съм била малка, но знам, че се събраха вече там и почнаха да къртят камъни отгоре, от баира. Брат Божил, на сестра Василка брат й, беше един от най-добрите пионери на Братството в Айтос. Много силен дух и предан, В.К.: Божил кой? Надка: Божил Иванов, на Василка брат. В.К.: Тая Василка, която идва при Учителя на ул. „Опълченска" 66. Надка: Да, да. В.К.: А-а, да. Тя е от Айтос, така ли? Надка: Тя е айтозлия, сестра на брат Божил. Брат Божил почна вече, ще взема участие в това. Носи камъни на гърба си. Ама турил на един кон, дето слагат темели, тъй да сяда, слага на гърба си и най-големите камъни. Всички братя за градината, от селата събрани стотина души, всички камъни по един, по един ги носят. Брат Божил първият. Тъй като говоря за него и веднага настръхвам, аз имах много голяма връзка и много често ходех при него. И се пренасят материали и почват вече. Постройката полека-лека се вдига. Братята Васил, брат Слави, на Иринка баща й и много други братя се събират и почват постройката, а баща ми е фелдшер, той е на работа. От 12 часа трябва да отиде да види какво става всеки ден и се връща. Вземал за 2D минути от Айтос до градината мястото. Той беше млад човек и много силно бързаше. В.К.: То колко километра е?

Надка: Три километра. И започва постройката, всичко върви много хубаво. Братята работеха, сестрите ходеха, майките ни да готвят. Но в Карагеоргиево, близко, на запад от градината имахме едно семейство, казваше се тази сестра - първата, която се е събудила духовно, баба Петра я казвахме, беше много предана на делото Божие. Тя ще сготви два котела с ядене и една пещ хляб, ще сложи в дисагите хляба и ще ги превърви тука. Единият от страна на дисагите отпред, другият отзад. На рамото котлите и носи на градината за храна на работниците. Това го е правила много пъти. И служи за образец тази сестра в духовния път на нашето Братство. Така постепенно, постепенно се завършва градината и започват да ходят на Школа. Много хубаво се събират. Събирания, вместо да ходят на Петровския връх, правеше се празникът на градината, срещи на градината, закипя един истински хубав духовен живот. В.К.: В разстояние на една седмица как се изразяваше животът на градината? Да кажем от понеделник, вторник, сряда, четвъртък, петък, събота и неделя. Надка: Виж какво, на градината в неделен ден се правеха събранията. Сряда вечер в Айтос. Всяка неделя преди обед всички отиваха на градината. Построи се постройката и за нас стана двуетажна къща, отзад имаше пещ за печене на хляб. Борчета сме сели там и със сестра Габровска, мъжът й беше лесничей, той даде борчета. Там сме ги сели и ходехме да поливаме. Засяха се овощни дървета, бадеми, ябълки най-различни. Ся се лозе. Лозето беше, не мога да ви кажа точно, но голямо лозе - може би 10 декара. И така потече духовният живот на градината с всичките му подробности, с едно високо съзнание работеха всички, с радост. И когато тогава се учеше „Евера" от Паневритмията и отгоре братята от та с червените пояси, с потурите, но лицата им светят, млади, всичките почват отгоре „Евера" един след други, пеят от върха, от камънаците - там, гдето ги къртят и слизат долу в градината. Така потече един много хубав живот, от който и в моята душа е останала една хубава следа.