360. ЗА СИЛНОТО ЖЕЛАНИЕ

През 1922 година бях ученик в гимназията в град Попово. Тогава се устройваше Изгревът. Седмичният вестник „Неделно Утро" твърде често пишеше неблагоприятно за Учителя и Учението му. Аз не бях ходил в София и силно желаех да отида в София и да посетя новото поселище, „Изгрева". Една нощ ме заведоха насън. Пътувам през една борова гора, из една пътека, като стъпвам по килим от сухи борови листа. Някой ме водеше. Пътеката ме изведе на края на гората, до една телена ограда, а вътре - поляна и млади борови дръвчета. До тука беше сънят. Само след две години отидох в София да продължа образованието си. Брат Сава Калименов дойде в квартирата ни и се уговорихме на следния ден рано да дойде да ме вземе и заедно да отидем на Изгрева. Още бе в тъмни зори. Когато почна да се разсъмва, виждах, че се движим през борова гора по килим от сухи листа. Стори ми се, че пътеката ми е позната, като че и друг път съм минавал по същата. После си спомних, че насън бях посетил Изгрева преди години.

Да, на силното желание се дава път, макар и чрез сън

Разказал: Георги Събев.