361. ПАНЕВРИТМИЯТА ЛЕКУВА

Тук ще разкажа един случай на лекуване с паневритмия с моя сестриник, Георги Атанасов от село Пчелино в Добружда. Случката станала през 1942 година. Георги е комунист, готов на всяка жертва за партията. Като комунист по убеждение, той считал идеите на Учителя за нереални, отвлечени. Но с течение на времето Георги имал възможност да общува с много братя и сестри, да чете и да слуша Словото на Учителя. Всичко това му помогна той да добие по-голяма светлина и да разбере Учението по-отблизо. Тогава идеите на Новото учение му станаха по-близки и той ги възприе.

Един ден го заведох в София, на Изгрева. Срещна се той с Учителя и с някои братя и сестри и това познанство му помогна още по-здраво да се приобщи към новите идеи, към Учението. Георги бе работлив и сръчен. Техниката му се отдаваше. Той и тук се прояви като крайно честен и справедлив. Един ден с Георги става злополука. Един лост го удря в корема и става пукване на бъбрека. Той веднага губи съзнание. Но не стига това, а върху му се събарят сандъци със стока. Веднага го отнесли в болницата, а един работник дойде у дома да ни съобщи за станалата тежка злополука. Отидох в болницата и го намерих в една малка стая с други тежкоболни. Той беше в безсъзнание. Лекарите установили, че има пукнат бъбрек със силен кръвоизлив. На корема се налагаше лед, за да спре кръвоизлива. Казаха още, че впоследствие може да се открие друго вътрешно нараняване. Лекарите ми наредиха да го пазя, да не се мърда, за да спре кръвоизливът.

Занизаха се тъжни и мъчителни минути, часове. Кръвта се съсири и кръвоизливът спря. Болният дойде в съзнание, като ме видя и ме попита къде се намира. Не можеше да се ориентира. Избиваше го на лудост. Лекарите му помогнаха. След както се поуспокои, аз му казах за станалата злополука. Наскоро той пак се унесе и дишаше дълбоко, като че спеше. И аз, седейки до краката му, съм задрямал. Колко бе продължило, не зная. Болният се развика и аз се събудих. „Вуйчо, Вуйчо, ти знаеш ли, че аз вече съм здрав.'' И почна да става от кревата. Аз му казах, че много се радвам, нека бъде жив и здрав. „Не бързай още да ставаш. Нека постоим още тук под лекарски надзор."

Очите на болния бяха широко отворени, пълни с живот и радост и той почна да ми разказва как е оздравял: „Като си лежах на леглото, над мене дойде една голяма светлина и нещо като самолет, но не беше такова. Тогава чух, че някой ми каза: „Хайде, Георги, ставай и тръгвай с мене." И без да ме чака, грабна ме в обятията си и ме понесе с голяма сила и невъобразима бързина. Летяхме все нагоре. По едно време чух глас, който ми каза: „Сега минаваме първото небе." Продължихме нашия полет все със същата скорост. След известно време отново чух глас: „Сега минаваме второто небе. '' Продължавахме да летим и така чух глас: „Сега минаваме третото небе." Веднага след това се намерихме на една хубава голяма поляна, сред борова гора, нещо наподобяващо на Изгрева, но много, много красиво. Видях на поляната два големи кръга от ангели. Всички облечени в красиви бели дрехи, играят двама по двама, играят паневритмията. Но играта им така плавна, пластична и така отмерено и грациозно играеха, та аз се удивих и захласнах в прекрасната картина. Голям оркестър с много инструменти. Музиката се лееше отгоре над главите на всички, лека, приятна, мелодична, Божествена.

Ангелът, който ме донесе тук, ми каза: „Влез в кръга!" Аз, без да разсъждавам, влязох в кръга и веднага се понесох във вихъра на играта, заедно с всички. Унесох се в мелодията, в играта и забравих всичко, забравих, че съм болен. Забравих себе си и се потопих в една неземна радост и блаженство. Когато завърши всичко, моят ангел ми каза. „Операцията е сполучлива и лечението е свършено. Сега вече си здрав.,,След като ми каза това, отново ме понесе на крилата си светкавично надолу. И така минахме третото, второто, първото небе. Събудих се и се виждам в тялото си на кревата, но вече бодър, весел, здрав. Ето сега вече никъде не ме боли. Като каза това, Георги започна да се пипа и натиска корема си, да ми уверява, че е здрав. Аз се съгласих с всичко и благодарих на Бога за необикновеното излекуване на моя сестреник.

Часът беше към полунощ и ние решихме малко да поспим, да си починем. Но преди да заспим, Георги ми каза, че утре ще си ходи дома. Като се разсъмна, той каза на лекаря, че иска да го изпишат. Лекарят отначало прие това за шега, но като видя, че Георги настоява, му каза, че единият му бъбрек е пукнат, а другият натъртен, и че положението му е сериозно. Но тъй като Георги настояваше, на втория ден лекарят го изписа на наша отговорност. Взех го в къщи. След два-три дни Георги беше напълно здрав. Нямаше никаква следа от злополуката.

Разказал: Михаил Ангелов от Варна.