4. ВИДИМИЯТ ПОМАГАЧ

А ето един друг случай, който сега ми изплува за Борис Русев. На времето нашия брат Богомил Малджиев, неговата сестра бе Зорница, по баща Малджиева, а по мъж Русева. Коста Русев, той имаше банка, банкер беше, но и ученик на Учителя. Канил е Учителя на гости при него, има много случаи с него. На Коста Русев жена му е евангелистка - Зорница, сестра на Богомил Малджиев, беше един много хубав човек от Русе. Синът на Коста Русев е бил биолог, от дете е с много болно сърце. А майка му Зорница знае много добре, че чичо Колю помага, че може да помага. А чичо Колю ми е казвал, че когато трябва да помогне на някого, той се допитва най-напред до ръководителя си дали може ли не може. Ако му се разреши, тогава помага. Синът му, тоя Борис, той е дете пред мене, но така приятели бехме. Той е много зле със сърцето и е приет в болницата, мисля, че е в Александровската болница и го чакат, даже параван му сложили пред него, чакат го да си заминава, Обаче майка му Зорница чула за чичо Колю, че може да помага и решила да отиде при него, да го помоли, дали не може да му помогне. Ама това знаете ли преди колко години е. Преди 40, а може и повече години да е тоя случай. Отива тя в обущарничката на чичо Колю и му казва: „Моля ви се така и така“. Той казал: „Ще попитам дали мога. Да, позволява ми се да му помогна. Той е сега в болницата. Него го чакат да си заминава. Сложен е параван пред него. Но некъде посред нощ, аз ще бъда при него и ще му помогна и той ще трябва да излезе от болницата. Незабелязано значи да излезе от болницата. Той ще се почувства добре и ще може да излезе. А там около него сестри и санитарки ще мислят, понеже казва преди заминаването на човека те добиват сили и стават, ще мислят, че това му е последното“. И той станал, облякъл се и се измъкнал от болницата и едвам, едвам отишъл рано, рано, защото той е много зле, едва стъпва, едва се предвижва. Казвал ми го е той, по стените се държи докато отиде до обущарницата. А на чичо Колю работилницата беше на ул. „Хаджи Димо Димов“, там. И отиват при него и той му казва. И знаете ли какво му казва, че той трябва без абсолютно никаква помощ да се изкачи на Черни връх, откъм Княжево. И онзи тръгва. Ама тръгва сутринта, в ранни зори. Ама той е лазил, какво е правил сам си знае и вече при залез слънце той е на Черни връх. И като стъпил на Черни връх от един път се почувствал добре. Здрав един вид се почувствал и сам си казал: „А-а, аз щом само със стъпването на Черни връх се почувствах добре, аз ще остана и ще преспя“. И останал и преспал. И сутринта си е слязъл и се е обадил, разбира се на чичо Колю. И така. Това е, което искам да подчертая, да уверя, че той беше наистина невидим помагач, чичо Колю.