5. БОГАТСТВОТО НА БОГАТИТЕ ХОРА

А за Коста Русев, за баща му вие сигурно го знаете, той бил много болен. Но като го питали, Учителят казал да даде една много голяма сума. Веднага я дал и край. Това нещо не го знаят. За големата сума. Да, а-а-една голема сума е дал. Той се казваше Коста Русев, банкер. Учителят определил каква сума да даде. На кого да даде? Да раздаде на хората? Е, това не мога да ви кажа. Сигурно да я даде като десятък в Братството или на бедни, да я даде. Дал я и се излекувал.

А още един такъв случай има с такава сума и нея съм я чула от нашата възрастна сестра, много мила, хубава леля Милева. Те са били богати и са имали фабрика за сапун. И неин племенник, тя случайно отива, при него и го заварва, че е болен. А той знае, че тя е в братството и й казал: „Абе слушай какво, така и така говорят за вашия Учител, че помага. Я кажи за мен, да видиме би ли пожелал да ми помогне?“ Тя казала: „Аз не знам. Не мога да поема ангажимент“. „Виж какво, утре имам една много важна делова среща и ако не се явя, много нещо пропада в бизнеса ми.“ Тя му казала, че ще отиде
при Учителя, ще Му каже и каквото каже Учителят ще му съобщи. И тя отива при Учителя и Му казва: „Така и така ме моли моя братовчед да.му помогнете!“ Той казал: „Да, ще му помогна, но той трябва да даде една голяма сума (тук точно не зная колко голяма сума е казал) да раздаде, но не на свои хора, но на бедните и утре ще си бъде на бюрото“. Връща се и му казва: „Така и така Учителят каза. Ти утре ще бъдеш на бюрото си, но трябва да дадеш такава и такава сума, но ще я дадеш не на свои роднини, но на чужди бедни, нуждаещи се хора“. Както си беше на бюрото, отвори и ми даде сумата и край. И на другия ден си е бил пред бюрото на срещата. Той е дал сумата и тя я дала на бедните. Той я предал на нея, пък тя вече как я е предала там, какво е правила с тях, тази подробност не мога да ви кажа. Но въпросът е, че той веднага е отворил чекмеджето си и извадил тая сума и я дал. Дава я значи без да съжалява, дава я. И на другия ден той си е бил съвършено здрав на бюрото си и си е провел неговата среща, която е имал. Нещо друго със сестра Милева? Те са много. Вижте сега какво ми изплува в съзнанието. Учителят ги е карал картофите за ангелската супа хубаво, хубаво да се измиват, да се сваряват и после може да се леко обелват и да се пускат отново, но да врат с кората, с обелката на картофа. Пък тя рекла: „А-а, как може такова нещо“. А после разбрала, че е сбъркала. Мога да ви кажа, че тя беше един разкошен човек. Ние имахме много, много хубави хора. Много хубави братя и сестри.