31. ДВАМАТА УЧЕНИКА

Братството тръгнало, отиват от Изгрева за Витоша и се спират тук някъде зад Юзината и от Изгрева пеш отиват за Витоша, все пеш стигат, спрели и Пантелей започнал да имитира брат Боев как говори и всички започнали да се смеят и брат Боев слуша. Добре, ама Учителят като чул и Той почнал да имитира брат Боев „ама виж-ко, виж-ко“, ама идеално сполучливо го е имитирал, тогава брат Боев погледнал и се засмял. Един друг случай пак с Пантелей и брат Боев. Брат Боев пред салона на Изгрева чака отгоре Учителят да слезе и Пантелей минава и брат Боев като вижда Панелей, извикал: „Пантелей, Пантелей, ела, ела, ела“. Отива Пантелей при него казва: „Пантелей, ами виж-ко, виж-ко, аз ти бях учител на тебе, нали? А пък сега и двамата сме ученици. Ти ми беше ученик, хък сега сме и двама ученици пред Учителя“. В.К.: Този Пантелей от къде беше? Г.Д.: От Панагюрище. Боев е бил там гимназиален учител в училището му е предавал. Брат Боев и той е от Панагюрище. Та накрая и двамата със своите недостатъци и дарби бяха ученици в Школата на Учителя.