32. ВСЕ ЕДНО

Станка Йорданова. В.К.: Значи два пъти сте го виждали Учителя? Ст. Виждала съм го на беседа, даже преди да си замине, две седмици преди да си замине на балкона го видях по костюм и си казвам каква е тая болест. Уж е болен, не слиза, а така изправил се с ръцете в джобовете на панталона и гледа как хората идват за беседа, а той не слезе. В.К. Той не слезе. Това е втория път когато сте го видели. А първият? Ст.: Това втория път беше. А първия път отидох при Учителя да го питам при кой професор да се запиша за следването си по музика. Аз бях студентка, дали при Соружон или при Васил Стефанов. И той съвсем равнодушно, без да му трепне мускул, каза: „Все едно“, защото нямаше да я бъде тая работа. Аз се разболях и прекъснах. В.К.: Значи все едно. Значи той е знаел, че Станка няма да я бъде като певица. А после как се развиха нещата? Ст.: Бях при Соружон, обаче една година и след туй вече прекъснах. В.К.: Вие се разболяхте, от какво се разболяхте? Астма? Ст.: Изглежда пневмония, бронхит, белодробно. В.К.: Значи все едно. Ст.: Все едно. Нямаш път. В.К.: Боже, какво разрешение, жестока работа. Ст.: Все едно, дали при единия или при другия. Нямам път като певица. Имах друг път.