7. ДЕЖУРСТВАТА

През лятото на 1925 г. заедно с родителите си присъствувах на събора в Търново на Бялото Братство заедно с Учителя Петър Дънов. Като днеска си спомням, че бях 11-годишен и повече не се занимавах с други работи освен с игра и яздехме едни коне грамадни спрямо нашите, останали от окупационните войски на Франция. Яздехме ги по цял ден, много кротки животни бяха. Явиха се някакви търкания от страна на владиката Търновския, които се настройваха срещу Учителя и братята почнаха да дежурят, включително и моят баща и от това именно го знам, защото и той участвуваше. От него чух, че Учителят е казал, че не е необходимо, защото няма да се повторят тези работи, които са се случили с Христа там и с други такива случаи. Но въпреки туй братята дежуреха, защото смятаха, че не могат да разчитат нито на владиката, нито на поддръжниците му.