Ние младежите от Школата на Учителя бяхме свикнали за всяко нещо да се отнасяме до него. А ние не бяхме малко, а гъмжахме като кошер около него и всеки беше със своят житейски път, със своите проблеми и всичко онова, което ни заобикаляше ежедневно и ежечасно. Освен това броят на посетителите при Учителя не бяха съвсем малко. Освен, че ние го безпокояхме, то идваха приятели от различни възрасти и търсеха неговата помощ и закрила. Трябваше да им се разрешават насъщните нужди и проблеми. А ние идвахме от света, където имаше едно знание предавано исторически от поколение на поколение, предавано от школи и цивилизация. А тук пред нас се изсипа чрез Учителя ново знание, което се даваше за пръв път. И трудно можехме да оставим старото и да се захванем с новото, живеехме между тези два свята. Този въпрос Учителят го засегна веднъж в беседите, че човек представлява като едно дърво с корени, стъбло, листа и за да върже плодовете на новото учение не може изведнъж да се отдръпне и да изхвърли стария свят от себе си, т.е. да изреже корените от себе си, защото ще изсъхне стъблото. Трябваше да възрасте новото у нас. А това бе един много труден процес. Обикновено питахме Учителя за своите затруднения и с негова помощ успявахме да се справим. Беше необходимо послушание и много работа от нас. Да имаш послушание у себе си към онова Великото, чрез което се проявяваше посредством Учителя и неговото Слово означаваше, че знаеш, че знаеш какво означаваш това Слово - че то е вече храна за теб и ти без него не можеш. Беше необходима вяра, която да реализира у нас едно духовно повдигане, за да можем да получим светлина в съзнанието си, за да разрешаваме своите задачи, които Учителят непрекъснато ни даваше за разрешаване.
Един ден се събуждам с болка в зъба. И не само болка, но беше започнала да се подува бузата ми. Всеки от вас знае какво означава болен зъб и зъбобол. Сега за вас е лесно - има зъболекари под път и над път. Отиваш при зъболекаря, преглежда те и те лекува. Сега е лесно, лекуват те, правят ти пломба на зъбите, ако трябва ще ти извадят и зъба, а пък като изминат и годините и дойде старостта и останеш без зъби отиваш и ти правят протези, с които не само можеш да се храниш добре, но и да говориш сносно. А тогава зъболекарите в София бяха малко, не си спомням дали съм срещала такива. Но си спомням този път, че с голяма мъчнотия успях да стана и сутринта отивам при Учителя. А той не беше само за нас съветник, но той за нас беше и лечител и всичко. Ние знаехме от възрастните приятели, че той беше завършил медицина в САЩ. Влизам при Учителя, а при него беше на посещение един от нашите възрастни приятели - доктор Жеков, който беше ветеринарен лекар. Учителят се обръща към мене и от очите му и от жеста му излиза такова състрадание към мен, че то ме охрабри и съвзе. Той се обърна към доктор Жеков и му каза да вземе спирт и след това зехтин и да ми намаже зъба и бузата, но аз се бях насочила към Учителя и не ми беше приятно да ме лекува доктор Жеков понеже знаех, че е конски доктор, т.е. ветеринарен доктор. Застанах пред Учителя: „Учителю, само ти можеш да ме излекуваш". Тогава той се приближи към мене и с една ръка ме опипа по бузата един два пъти, после ме помилва по бузите един два пъти, нещо като днешен масаж и ми каза: „Отивай си". Аз му целунах ръка и си тръгнах радостна и убедена, че този зъбобол ще бъде изпратен там откъдето е дошъл. Тръгнах си за дома, а аз живеех в града по онова време и всяка сутрин отивах на Изгрева. И Докато слеза в града болката ми премина, а когато се явих пред майка ми тя ме погледна и изрече: „Нали ти казах да отидеш при лекар, за да ти се оправи зъба". „Да, мамо, аз бях при лекар и ми се оправи зъба". Майка ми се успокои* че аз като послушна дъщеря съм отишла в някой частен кабинет и съм получила съответна помощ. Аз също се успокоих от болката и дълго не можах да заспя този път не от болката, но от онова величие и онази жертвоготовност за всеки един от нас по всяко време и за всеки случай. По-късно разбрах, че ние сме изпратени като работници от Небето в божията нива и за всеки от нас бди окото на Всевишният и сме под неговото крило.
