2.7.4. ДЯДО ЙОСИФ СОКОЛСКИ ИЗБЯГВА В РУСИЯ

В: Стамболски, Христо. Автобиография, дневници и спомени на д-р Христо Танев Стамболски от Казанлък. Т. 1: 1852-1868.

София: Държ. печ., 1927, с. 133-134.

Също и в: Стамболски, Христо. Автобиография, дневници, спомени

1852-1879. Откъси.

София: Бълг. писател, 1972, с. 157-159.

(Библиотека Български мемоари)

От тия печални съобщения на Найденова, Христо се наскърби и намръщи, но скоро лицето му се разведри, като чу от Найденова, че народният представител П. Р. Славейков, убедил дяда Йосифа да напусне унията и със съгласието и помощта на руския посланик княз Лобанова, откарал го на 6-того в Одеса, от гдето не се е върнал още Славейков. Освен това, че и съгражданинът им свещеник Григорий поп Минков, с поп Тодора от Видин, са напуснали днес унията и са се върнали в българската църква на Фенер, понеже са се убедили и те в измамата на униатските главатари, тъй като това не било уния, а цял католицизъм. - Голямо събитие! - извиква Христо. - Сега разбрах защо Славейков посещаваше дядо Йосифа.

Христо се разбърза, сбогува се с Найденова и се отправи за Балкапан, за да научи подробности по явяването на представителите пред министрите и по отвеждането на дяда Йосифа в Одеса. Тук той узна от самите представители, че обноската на Къбръзлията141 била по-груба от колкото Найденов я разправил; той ги нарекъл фесатчии (бунтовници), за това щял да ги накаже. Те се уплашили и без да му продумат нещо, целунали му скута и си излезли.

Относително дяда Йосифа, той (Христо) узнал, че Найден Геров, руски консул в Пловдив, случайно находящ се в Цариград, се сговорил със Славейкова, стар познайник на дяда Йосифа, как-как да отстранят униятския патрик в Русия с посредничеството и покровителството на Лобанова. Славейков възприел със самоувереност мисията да убеди дяда Йосифа с увещания, че горещото му желание от дълго време да отиде в християнска Русия да проси за Габровския манастир милостиня, одежди и други утвари, сега можело най-благополучно да се осъществи. Действително, Славейков сполучил в тая си мисия много лесно, а още повече, като прибавил, че сам той ще го заведе и, че руският посланик е турил на разположението им един царски (руски) параход да ги изкара в Одеса, гдето има толкова знатни габровци търговци, познати нему (на дяда Йосифа) и то без пара, без пул. А пък, както се видя при двете посещения на Христа у стареца Соколски, последният бактисал (умръзнало му било) от такъв патришки живот, дето нямал рахат (спокойствие) от Цанката, Манола и Цвакпидова, които го най-после и обрали, и от католишките патери, които го разигравали като мечка; тъй че Соколски е бил разположен да последва съветите на Славейкова и охотно се съгласил на това важно предприятие.

Споразумели се и за деня на отпътуването, за 6 юний, вторник, в който ден не щяло да има калабалък в унията; а до тогава Славейков отнесъл в руската параплувна агенция на Топхането, едно по едно: короната, патерицата, енголпието и архиерейските одежди на стареца, който пък на 6 юний, сутринта рано, мушнал в пазвата си султанския берат и излязъл от унията, и без да го види някой, кривнал по улицата към Топхането; не далеч от ъгъла на улицата го чакал Славейков. Двамата слизат на Топхането и влизат във филуката (лодката) на руската агенция и от там с багажите си, на руския параход, готов да тръгне, и тръгнал за Одеса. Тук нашите съотечественици посрещнали твърде почтително знатните пътници и ги настанили в дома на познатия търговец, габровеца Рашеева.

По въпроса за унията Христо се научил в Балкапан, че след избягването на дяда Йосифа, освен поп Минкова, поп Тодора и други духовни лица, между които архимандрит Макарий Хилиндарски и диаконът Йосиф - Тодор Икономов, напустнали тоже унията и се прибрали на Фенер. Последният даже хвърлил монашеските дрехи и калимавката.

_______________________________________

141) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Къбръзлията, Къбръзлъ Мехмед Кямил паша (на турски: Kibrisli Mehmed Kamil Раşа) - османски държавник, велик везир на Османската империя през 1885-1891, 1895, 1908- 1909 и 1912-1913 година.