2.7.5. ПРИ УНИАТИТЕ

В: Стамболски, Христо. Автобиография, дневници, спомени 1852-1879. Откъси.

София: Бълг. писател, 1972, с. 155-159.

(Библиотека Български мемоари)

Оттук Христо се запъти към унията, гдето узна от главатарите-униати хвалбата, че Наполеон III настоял пред Портата да се издаде берат, в който българо-униатският владика Йосиф да се нарече патриарх на съединените българи, и че такъв берат е бил издаден на 1 юни, донесен и връчен на дяда Йосифа; че отсега нататък унията ще се сношава направо с Високата Порта чрез своя патрик с такрири, както с другите патриарси. (За да избягнат упреците на Христа, главатарите нарочно замълчаха названието в официалните книжа булгар-католик миллети - българо-католически народ, - което название личи и върху дадените им печати.)

Главатарите се похвалиха още, че наскоро ще изпратят дякона Тодор Икономов в Париж на учение, както и други момчета в Рим, Загреб и Краков за същата цел - да станат после униатски свещеници. Само очаквали пари да пристигнат от Франция и ще тръгнат.

От последните изявления Христо разбрал, че униатската каса се изпразнила; затова той се яви и при дяда Йосифа да го поразпита за нещо и да му честити султанския берат.

Старецът, намръщен и умислен, го посрещна с думите:

„Радвам се на берата си като крава на мъртво теле; защо ми е берат с празна каса? Той ми прилича като пищов на гол корем! Цанката и Манол с Цвакпидова ми зеха моите 30 000 карагрошове, обраха ме, окрадоха ме, аз ще си вървя в Габрово на манастиря, пиши на баща си, че ще му отида на гости тия дни.”

Христо остана смаян от тия изречения и се готвеше да иска обяснение, когато П. Р. Славейков, севлиевски и врачански представител, влезе в стаята; след кратък разговор Христо напусна събеседниците си и се прибра в училището.

Тука той беше много умислен и озадачен от следующите три обстоятелства:

1) при явяването на народните представители пред великия везир, Къбръзлъ Мехмед паша, на когото омразата против българите беше всеизвестна, последният не ще ли ги запита: кой позволи на избирателите ви да се събират и да ви избират без знанието на правителството, и по този начин не би ли уничтожил техните мандати и пълномо-щия?

2) дали съдържанието на Раковскиевите писма до Дайнелова не беше пред-вестие за някои съдбоносни изненади за нашия народ в недалечно бъдеще и

3) като се знаеше тежнението към протестантството на П. Р. Славейкова, посещенията му при дяда Йосифа оставаха необясними и загадъчни също както и намеците на последния да си ходи в манастиря. В такива трепетни размишления Христо прекара цяла седмица и с нетърпение чакаше съботата, за да излезе и да иде на Фенер.

Народните представители се събраха при великия везир. - На 10 юни Христо на Фенер узнава от Ив. Найденова, че събралите се 30 представители в предишния ден (9 юни) се явили на Къбръзлията с пълномощията и прошението си за независима от когото и да било народна йерархия.

Везирът не им направил никаква бележка относително техния избор и мандат (Христо си отдъхна и каза: „Слава Богу!”), но със свойствената си злоба против българите той ги изхокал с крясъците: „Каква е тая независимост, която бълнувате за вашата църква? Не забравяйте, че сте турски поданици. Думата независимост (истиклял) трябва да изчезне от главите ви. Видях страданията ви от гръцкото духовенство и ще направя потребното, за да се задоволите.”

Тъй огорчени и отчаяни, народните представители се явили и пред Али паша за същата цел, но и той им отговорил в същата отрицателна смисъл, само че се отнесъл към тях учтиво и се разговарял с тях кротко и благосклонно, като им се обещал, че правителството ще взима във внимание справедливите оплаквания и желания на българския народ и ще ги удовлетворява в границите ма възможността.

Представителите, смутени от такъвато прием на най-висшите сановници, от които зависи благоприятното разрешение на църковния въпрос, продължил Найденов, от утре, 11 юни, ще се събират тука да размишляват какво да се прави занапред.