- Добре. Този път изпълних всичко, както ми казахте. Но сега пак чувствувам болки в гърдите си.
- И те ще преминат.
- Едвам ще издържа да не ям до обед!
- Добре си направил, че не си ял! Мойсей, преди да получи десетях Божии заповеди, постил 40 дни. Христос също преди да започне Своята мисия, гладувал 40 дни в пустинята. Всяко велико начинание започва с физически глад, за да се събуди духовен глад, и за да стане изчистване на тялото.
- И мене да не мислите да ме накарате да гладувам 40 дни? Аз не мога да издържа толкова много!
- Бъди спокоен, това още не е за тебе. Щом човек може да се справи с глада, който е една от най-трудните задачи, повдига му се самочувствието, което пък подпомага организма му по-лесно да се справи с много болести.
- Когато хората са болни, лекарите им дават лекарства за апетит и им предписват да ядат силна и калорична храна, а Вие ми предписахте три дни да гладувам, две вечери не спах, в най-големия студ отидох на екскурзия, преоблякох се на течение и виелица!
- Така е, това ти най-добре знаеш - и се опита да премине по-нататък, защото не искаше да задържа съзнанието на Андрей върху болестта му, за да не възбуди и поднови болестта с мислите за нея.
- Право да Ви кажа господин Христов, изпълних всичко точно както ми казахте, само защото Вие искахте. Аз чувствувах как с мисълта си ми помагахте. Снощи си мислих и разсъждавах върху стиха, дето можело да се живее и с всяко живо Слово. Вчера което стана с мене, беше едно истинско чудо, или поредица от чудеса!
Христов го остави да говори, като тук-таме се усмихваше одобрително или поясняваше:
- В света няма чудеса - има знания на закони, които закони за другите са неизвестни.
И този отговор Андрей чу, хареса му, но не се спря да мисли, още по-малко имаше намерение да възразява, защото много силно искаше да говори. Това което цял живот беше подпушвано в душата му от заекването, Христов беше отпушил, сега Андрей го заливаше, а той трябваше да търпи.
