Грабнаха погледа на Андрей смеещите се розови шарки на хартията, с която бяха облепени стените и тавана на бараката, както красиви бижута на витрина грабват погледите на жените. Струваше му се и, че от тези шарки го гледат безброй пленителни очи на красавици.
На едно от стъклата на южния прозорец, висеше окачена тристенна продълговата призма. На северната стена трептеше гальовно жива картина с безброй преливащи се багри на слънчевия спектър...
- Какво ли иска да каже като наредил по прозорците тези красиви и най-големи ябълки, круши, нарове и орехи, големи като юмруци? - се питаше Андрей, и му се искаше да отиде да избърше праха по тях.
Но по-силно му обърнаха вниманието, разхвърляните по пода вестници. Той се наведе, събра ги и ги постави на бюрото. Но Христов, без да си издига главата от книгата, отново бутна вестниците на пода и продължи да чете, без дума да каже. Това направи впечатление на Андрей, но го прие защото беше вече свидетел на много особености.
Над леглото имаше грамаден портрет. Христов беше нарисуван с маслени бои с пенсне на носа, а сега и вчера четеше и ходеше без него. На левия долен ъгъл на рамката беше втикнато малко портретче, снимчица на Детката. - „Симпатия му е!” - си помисли Андрей.
На другите стени видя няколко картини и пейзажи, но не ги гледа, защото от художество не се интересуваше и не разбираше. Обаче се спря продължително на гипсовия френологически бюст в естествена големина, поставен на етажерка до електрическата печка, която не беше включена.
В стаята нямаше друга печка, а беше топло. - „Дъновска магия” - си помисли, но друг път ще намеря корена на тази дяволия!”
На източната стена имаше затикнати няколко дискови четалести пръчки - багети - за търсене подземни богатства - подпочвени води и злато. До тях имаше една стара сурвачка с избледнели шарки.
В бараката имаше много етажерки, натъпкани с книги в луксозна подвързия на чужди езици. На една цяла етажерка имаше само списания, на друга много томове от френския алманах, на трета отделни томове от английската енциклопедия. Имаше и малки етажерчици поместени на всяко място, където имаше празно място. Така че в малката стаичка 3 на 3, бяха побрани много неща и пак имаше достатъчно празно място да насядат няколко посетители.
На средата на тавана висеше грамадна лампа с матов абажур, друга лампа на красива стойка красеше бюрото, трета надничаше над леглото му, което беше разположено от север на юг, което беше много обикновено желязно легло, постлано с ярко червено одеяло с черни шарки.
На северната страна дето си поставяше главата, имаше две големи бели възглавници. - „А защо ли няма ковьор?” - си помисли и загледа бюрото, което беше поставено пред западния прозорец. Светлината влизаше от южния прозорец, между който и вратата имаше малко празно място, в което беше поместено столче.
До леглото се мъдреха четири други сгъваеми столчета. И Андрей си помисли: „В тази стаица значи могат да се съберат седем души - на петях столчета и двама, а може и трима на леглото.”
Христов стоеше на стол-кресло върху възглавничка.
Бюрото му беше направено от варен бук. В същия стил имаше и две големи етажерки, имаше и една въртяща се етажерка, препълнена с книги. Отпред на бюрото отпосле беше направена специална етажерка, на която бяха наредени беседите на господин Дънов, подвързани със синьо платно.
Андрей надникна в книгата, която четеше Христов отдалече, крадешком - редовете бяха подчертани с разноцветни моливи, полетата изписани със забележки и разни фигури, дори можа да прочете „ключ”. Отпред на бюрото имаше и няколко снимки на господин Дънов, имаше още разни моливи, пера, мастила, лупа за очи, друга естествоизпитална лупа, в една кутийка имаше едра пшеница и няколко бучки захар.
Андрей разгледа цялата стая подробно и остана с впечатление, че беше разхвърляна, неподредена добре и не много чиста, в едно кюше дори стори му се, че има забутани неща и по етажерките имаше прах. Спонтанно се пресегна и пипна една книга и си погледна пръста, имаше прах. Христов хвърли поглед нататък и затвори беседата, когато Андрей не беше си прибрал ръката. Усмихна му се, за да го избави от неловкото положение! Андрей му заговори:
- Господин Христов, един ден ще дойда да Ви подредя и изчистя стаята! Ще я наредя като образцова бакалница! - Христов почна да се смее и да повтаря: - Ще ми подредиш стаята като „бакалница”! - Защото беше му направило впечатление, че за Андрей бакалницата беше най-чистото и най-подреденото заведение. Както винаги, така и сега той разшири съзнанието на Андрей, като включи нови елементи в него, разшири и понятието „чистота".
- По-добре е да я изчистиш и подредиш като аптека! - Но Андрей на това не обърна внимание, запита:
- Защо вестниците са по земята?
- Защото там им е мястото.
- Не разбирам - това не е ли желание да бъдете оригинален?
- Не, те това заслужават!
Андрей направи гримаса на недоумение и Христов му поясни:
- В мойта стая всяко нещо е поставено на местото, което заслужава, а това се определя от отношението му към Божественото. Вестниците лъжат, съобщават престъпления..., затова са поставени на последно място - на пода.
- Тогава не купувайте тази жълта преса, купувайте „Ехо”, „Пладне”, „Дело”, които заслужават да бъдат поставени не на бюрото Ви, но и върху беседите на господин Дънов!
Христов се усмихна снизходително и продължи:
- Тук всекой предмет, който има пряко предназначение, има и символично, изразява една идея. Креватът ми не случайно е поставен от север на юг! - Когато спя, главата ми да бъде на север, и когато спя да бъда изправен и тялото ми да бъде успоредно на земната ос.
Вестниците каквито и да са, те са проводници на лъжи, те са продажни..., затова не могат да стоят до беседите на Учителя, които са израз на Любовта, Истината и Мъдростта. Нещата трябва да се отделят и подреждат както вън, така и вътре в нас според тяхната служба и важността им за Божественото. Според тебе книгите в една библиотека, трябва да се нареждат по големина, форма и цвят на подвързията, а според мене по вътрешното им съдържание и то така, че и нощно време без лампа да можем да ги намираме, и ако някой като тебе промени местото им, „подреди ги” както той разбира, аз веднага познавам не защото помня, но по идеята която съм имал при поставяне на едно или друго място по един или друг начин.
- А защо държите тези захарчета на бюрото си, те са прашни, не могат да се ядат?
- Аз не ги държа, за да ги ям, но да ми напомня да бъда сладък с тези, които Бог ми изпраща, но това не е важно!
